Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 227
Перейти на страницу:

— Папистите — разсъждаваше Джайлс Гозлинг — са стиснати, циции хора и този мой гост можеше да се настани при богатия скуайър в Веселели или при стария рицар в Утън, или в коя да е друга от техните католишки бърлоги, вместо да отседне в странноприемница, както всеки почтен човек и добър християнин. Освен това в петък яде само осолено говеждо с моркови, макар че на трапезата имаше печени на скара змиорки, от най-хубавите, дето могат да се уловят в Айсис.

Убеден, че гостът му не е католик, честният Джайлс отправи към непознатия най-почтителна и любезна покана да пийне чашка от изстудената половница и да удостои с вниманието си скромната, закуска, която даваше на своя племенник в чест на неговото завръщане, и, както искрено се надяваше, на неговото изправление. Непознатият отначало поклати глава, сякаш да отклони поканата, но ханджията продължи да го увещава, привеждайки като довод почтеното име на своя хан и заключението, което добрите жители на Къмнър биха си извадили от подобно необщително държане.

— Уверявам ви, сър — рече той, — за мене е въпрос на достойнство гостите в хана ми да бъдат весели, а освен това имаме и зли езици сред нас тук в Къмнър (къде ли всъщност ги няма?), които могат да оклеветят човека, който си нахлупва шапката над веждите за това, че гледал назад към отминалите дни, вместо да се радва на сияйната слънчева светлина, която бог ни праща чрез благия образ на нашата върховна господарка, кралица Елизабет, небето да я благослови и закриля навеки.

— Е, стопанино — възрази непознатият, — нима могат да обвинят някого в измяна само защото се развлича със собствените си мисли под сянката на собствената си шапка? Ти си живял два пъти повече от мен на този свят и би следвало да знаеш, че има мисли, които ни спохождат пряко волята и на които напразно казваш: „Махнете се и ме оставете да се веселя.“

— Има наистина — отвърна Джайлс Гозлинг, — и ако такива обезпокоителни мисли ви се въртят в главата и не можете да ги изгоните на прост английски, ще извикаме някой от учениците на отец Бейкън от Оксфорд да ги пропъди с помощта на логиката и на староеврейския. А какво ще кажете, благородни госте, ако ги потопим в прекрасното червено море на бордото? Простете ме за волността, сър, но аз съм стар ханджия и обичам да си казвам, каквото мисля. Това мрачно и нерадостно настроение не ви прилича; то не подхожда на лъскави ботуши, красива шапка, нов плащ и пълна кесия. По дяволите, отпратете го при онези, дето си омотават краката със слама, на главите си носят плъстени шапки, на гърба си дрехи, по-тънки от паяжина, а в джобовете си нямат дори и един кръст12, който да въздържа злия дух Меланхолия спокойно да танцува и се шири из тях. Развеселете се, сър, иначе, кълна се в това хубаво вино, тази весела и радостна компания ще ви прогони напълно в тъмните селения на меланхолията и в страната на самотността. Тези добри хора, които са се събрали тук, желаят да се веселят, не ги гледайте тъй навъсено, както дяволът гледа Линкълн13.

— Вярно е това, което говориш, почтени стопанино — рече гостът с меланхолична усмивка, която придаваше много приятен израз на лицето му. — Вярно е, весели приятелю; такива мрачни и унили хора като мен не бива да развалят веселието на щастливите. Готов съм от все сърце да изпия една чаша с твоите грети, само да не кажат, че им помрачавам пиршеството.

Казвайки това, той стана и се присъедини към останалите гости. Поощрявана и напътствана от примера на Майкъл Ламборн и състояща се главно от хора, склонни да се възползуват от възможността да се угостят весело за сметка на стопанина, компанията вече беше престъпила в известна степен границите на умереността, както личеше от тона, с който Майкъл разпитваше за старите си познати от селцето, и от изблиците на смях, с които се посрещаше всеки отговор. Джайлс Гозлинг беше малко смутен от необуздания характер на веселието най-вече заради това, че неволно изпитваше някакво уважение към своя непознат гост; ето защо застана на известно разстояние от масата, заета от шумните гуляйджии, и започна да ги извинява за разпуснатостта им.

— Като ги чуете как говорят тези момчета — рече той, — ще си помислите, че всички до един са разбойници, които преживяват само от „Кесията или живота“, докато всъщност утре ще видите, че са най-усърдни занаятчии и търговци, които ще ви отрежат плата с един инч по-малко — или ще ви наброят зад тезгяха по-малко крони от означените на разписката. Ето например този търговец на тъкани, дето си е накривил шапката на рунтавата си, прилична на козината на овчарско куче коса, раздърпал се е, преметнал е плаща си на една страна и се държи като побойник и самохвалко. А в дюкяна си в Абингдън е така спретнат и изряден в облеклото, като почнеш от плоскодънната му шапка и свършиш с лустросаните му обувки, сякаш са го избрали за кмет. Той така говори за нахълтване в паркове и грабежи по пътищата, щото ще си помислите, че всяка нощ броди между Хаунслоу и Лондон, докато всъщност ще го намерите дълбоко заспал в пухеното му легло, със свещ от едната му страна и с библията от другата, за да се плашат таласъмите.

вернуться

12

Сребърна монета с изобразен върху нея кръст, разпространена по онова време.

вернуться

13

Изразът произлиза от една фреска, изобразяваща дявол, който гледа с омраза катедралата „Линкълн“.

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)