Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 227
Перейти на страницу:

— Това би означавало само да се поднови старата дружба, тъй като пищялките на Майк и прангите отдавна се познават — подхвърли търговецът. — Но той вече не може да се откаже от облога, освен ако не реши да заплати неустойка.

— Неустойка ли? — възкликна Ламборн. — Хайде де! Гневът на Фостър за мен не струва повече от празна грахова шушулка. Кълна се, че ще посетя неговата Линдабрида16, независимо дали той е съгласен, или не.

— Сър, с удоволствие ще платя половината от вашия залог — каза Тресилиан, — ако приемете да ви съпровождам в това приключение.

— Ас какво ще ви облагодетелства то, сър? — запита Ламборн.

— С нищо, сър — отговори Тресилиан. — Достатъчно ми е само да видя вашата сръчност и смелост. Аз съм пътешественик, който жадува за неочаквани схватки и необикновени приключения, както някогашните рицари са се стремили към рисковани похождения и бойни подвизи.

— Добре, щом ще ви е приятно да видите как се лови пъстърва с ръце — каза Ламборн, — все ми е едно колко ще бъдат свидетелите на моята ловкост. И тъй, пия за успеха на моето начинание, а оня, който не вдигне чаша, е негодник и аз ще му отсека краката до самите жартиери.

Чашата, която Майкъл Ламборн изпразни при тези думи, имаше толкова предшественички, че разумът му се размъти. Той отправи две-три несвързани проклятия по адрес на търговеца, който съвсем основателно отказа да вдигне тоста, съдържащ в себе си загубата на собствения му облог.

— С мен ли си седнал да спориш, негоднико! — извика Ламборн. — В тиквата ти няма повече мозък, отколкото в едно объркано гранче коприна. Кълна се в небето, ей сега ще те накълцам така, че от тебе да излязат петдесет ярда галон и дантела!

И Майкъл Ламборн се опита да измъкне меча си, за да изпълни юначното си намерение, но двамата прислужника го хванаха и го замъкнаха в определената за него стая, за да се наспи и изтрезнее.

Компанията се разтури и за радост на ханджията гостите започнаха да се разотиват, макар на някои от тях никак да не им се искаше да се разделят с чудесното вино, още повече, че ги гощаваха безплатно. Накрая все пак се видяха принудени да се оттеглят, оставяйки Гозлинг и Тресилиан сами в опразнената зала.

— Кълна се в честта си — каза ханджията, — не разбирам що за удоволствие намират знатните придворни в харченето на пари за развлечения и в играта на кръчмари, които не представят сметка. Аз рядко го правя, но — ей богу — сторя ли го, след това безкрайно ми дожалява. Всяка от тези празни кани, които моят племенник и неговите приятели-пияници излочиха, можеше да ми донесе печалба, а сега трябва направо да ги впиша като чиста загуба. Не проумявам какво приятно има в шума, в празните брътвежи, в пиянските прищевки и в пиянските кавги, в непристойните приказки и гаври и т.н., при които отгоре на всичко човек губи пари, вместо да ги печели. Какви големи имущества са били пропилени за поддържането на такъв безполезнен начин на живот, а това до голяма степен допринася за упадъка на кръчмите. Кой, по дяволите, мислите, ще иска да плати за пийване в „Черната мечка“, когато може да го получи безплатно при милорда или при скуайъра?

Тресилиан забеляза, че виното бе позамътило малко дори привикналата глава на ханджията; за това свидетелстваха главно неговите многословни нападки срещу пиянството. Тъй като той самият старателно бе отбягвал да вдигне чашата, реши да се възползува от момента на откровеност, в който бе изпаднал Гозлинг, и да измъкне от него някои допълнителни сведения за Антъни Фостър и дамата, която търговецът бе видял в неговия замък. Въпросите му обаче дадоха на ханджията нова тема за ораторстване — притворството на прекрасния пол, — при което в подкрепа на собственото си дълбокомислие Гозлинг приведе цялата мъдрост на Соломон. В заключение той насочи поученията си и язвителните си упреци към двамата прислужника, които бяха заети да приберат остатъците от пиршеството и да подреждат салона. Накрая, за да съчетае тези свои поучения с личен пример, той събори на пода един поднос с половин дузина чаши, опитвайки се да покаже как се поднасяло в „Трите жерава“ във Винтри, най-прочутия по това време хан в Лондон. Последната случка го усмири дотолкова, че той веднага отиде да си легне, наспа се хубаво и на сутринта се събуди като нов човек.

ГЛАВА ТРЕТА

Ще продължа играта си докрай,

облога весел, риска аз обичам.

вернуться

16

Линдабрида — героиня на средновековен рицарски роман. Името се употребява като синоним на любима.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)