Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 227
Перейти на страницу:

— Върви по дяволите с твоето нахалство — отвърна грубо Ламборн — и не смей да сравняваш своята тъпа и мазна мутра и лигави маниери с един джентълмен и войник!

— Извинете, драги господине — намеси се Тресилиан, — но ще ви помоля да не прекъсвате любезния гражданин. Той разказва така хубаво, че, струва ми се, бих бил готов да го слушам до полунощ.

— Вие величаете повече, отколкото трябва, моите достойнства — отговори мистър Голдтред. — Но щом ви доставям удоволствие, достопочтени мистър Тресилиан, ще продължа своя разказ, без да обръщам внимание на подигравките и свадливите забележки на този сърцат воин, който сигурно е спечелил в Нидерландия повече юмруци, отколкото крони. И така, сър, когато минавах под големия изрисуван прозорец — бях отпуснал поводите върху шията на моя жребец, за да ми бъде по-удобно, пък и да мога да се огледам по-спокойно наоколо, — изведнъж чух, че се отваря решетъчният капак й на прозореца — ей богу, няма да ми повярвате, сър — се появи красавица, каквато не бях виждал през живота си. Пък аз съм виждал не малко хубавички момичета и умея да съдя за тях не по-зле от другите.

— Мога ли да ви помоля опишете външността й, сър? — каза Тресилиан.

— О, сър — отвърна мистър Голдтред, — вярвайте ми, беше облечена като знатна дама с необичайно хубава дреха, която би задоволила дори самата кралица. Дрехата й беше с цвят на исиот, от атлазен плат, който според мен би трябвало да струва около трийсет шилинга ярда, подплатена с морава тафта и гарнирана с два реда дантела — сребърна и златна. А шапката й, сър, наистина беше най-красивото нещо от този род, което ми се е случвало да видя из тия краища — от тъмнокафява тафта, извезана със скорпиони от венецианско злато и по края гарнирана със златни ресни… Кълна се, сър, това беше ненадминато, възхитително изделие. Що се отнася до полите й, те бяха с внадена предница, по старата мода…

— Не ви питам за облеклото й, сър — прекъсна го Тресилиан, който по време на разказа проявяваше известни признаци на нетърпение, — а за външността й, цвета на косите, чертите на лицето…

— Що се отнася до външността й, там не съм много положителен — отговори търговецът. — Забелязах обаче, че дръжката на ветрилото й е от слонова кост, с необичайни инкрустации по нея. А пък косата й, каквато и да е на цвят, повярвайте — беше увенчана с мрежа от зелена коприна, обшита със злато.

— Чисто търговска памет — каза Ламборн. — Джентълменът го пита за красотата на дамата, а той дърдори за хубавите й дрехи.

— Нали ви казах, че нямах време да я разгледам — рече малко смутен търговецът. — Тъкмо се канех да й пожелая добро утро и нагласих лицето си за усмивка…

— Подобна на усмивката на маймуна, която се хили при вида на кестен — прекъсна го Майкъл Ламборн.

— Когато изневиделица — продължи Голдтред, без да обръща внимание на прекъсването се появи самият Тони Фостър с тояга в ръка…

— И, надявам се, ти пукна главата заради твоето нахалство — прекъсна го отново виновникът за пиршеството.

— Това е по-лесно да се каже, отколкото да се извърши — възрази Голдтред с негодувание. — Не, не, никакво пукане на глави нямаше. Той наистина замахна с тоягата, като ме заплаши, че ще ме удари, и попита защо не си вървя по правия път и тем подобни. Аз щях също да го перна здраво по тиквата заради дързостта му, ако не беше дамата, която сигурно би припаднала.

— Я стига си дрънкал, страхливецо такъв — сопна му се Ламборн. — Кой доблестен рицар обръща внимание на уплахата на дамата, когато трябва да убие великана, дракона или магьосника в нейно присъствие и за нейно избавление? Но защо съм седнал да ти говоря за дракони, когато ти си плюеш на петите, щом видиш най-обикновено водно конче! Жалко, изпуснал си рядък случай.

— Възползувай се от него сам, Майк, заядливецо такъв — отвърна Голдтред. — Ето ти ги там и омагьосания замък, и дракона, и дамата — всичко е на твое разположение, стига да ти стигне смелостта.

— Че какво, готов съм да го направя за кварта бяло вино — заяви войникът. — Или чакай, дявол да го вземе, останал съм без долни дрехи. Искаш ли да се обзаложим на парче ленено платно срещу ей тези пет златни монети, че утре ще отида в замъка и ще накарам Тони Фостър да ме представи на красивата си гостенка?

— Приемам облога — отвърна търговецът. — Убеден съм, че ще спечеля, макар да си по-нахален от самия дявол. Ханджията ще пази залозите ни — докато изпратя платното, аз също ще заложа злато.

— За такива глупости залози не пазя — възрази Гозлинг.

— Хайде, стига, племеннико, пий си спокойно виното и престани да се занимаваш с опасни неща. Повярвай ми, мистър Фостър би имал достатъчно основание да те натика в Оксфордския замък или да запознае краката ти с прангите на градския затвор.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)