Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 227
Перейти на страницу:

Влизането на непознат човек естествено привлече вниманието на останалите посетители. Те го огледаха равнодушно и направиха следния извод: гостът е от онези добре сложени и с правилни черти на лицето хора, които обаче в никакъв случай не можеш да наречеш красиви и с които, дали заради израза им, тона на гласа или походката и маниера, не изпитваш особено желание да общуваш. Държането на непознатия оставяше впечатление за една престорена самоувереност, сякаш той бързаше колкото може по-скоро да си спечели внимание и уважение, страхувайки се, че ще му бъдат отказани, ако веднага не предяви правата си над тях. Беше заметнат с пътнически плащ, изпод който се виждаше красиво късо вталено палто, обшито с дантели и препасано с кожен пояс, в който бяха затъкнати меч и чифт пищови.

— Както виждам, сър, пътувате добре въоръжен — каза ханджията, поглеждайки към оръжието, докато поставяше на масата поръчаното от пътника вино.

— Да, ханджийо, в моменти на опасност оцених ползата от тези мои спътници и за разлика от вашите съвременни благородници не се разделям с тях в минутата, когато вече не са ми нужни.

— Така ли, сър? — възкликна Джайлс Гозлинг. — В такъв случай вие трябва да сте от Нидерландия, страната на пиките и аркебузите5?

— Бил съм и по високи, и по ниски земи6, приятелю, по просторни и широки, по далечни и близки. Но нека вдигна за твое здраве чаша от твоето вино. Налей и на себе си, ти пък да пиеш за мое здраве. И ако се окаже; че виното ти не е от най-добрите, пак го изпий, щом сам си го направил такова.

— Да не е от най-добрите ли? — възкликна Джайлс Гозлинг, като пресуши чашата на един дъх и примлясна с неизразимо удоволствие. — По-добро вино от това не знам, такова няма дори и в „Трите жерава“ във Винтри, доколкото ми е известно. И ако вие, сър, намерите по-добро от това в Херес или на Канарските острови, кълна се, че докато съм жив, няма да се докосна нито до вино, нито до пари. Ето, вдигнете го към светлината и вижте какви искри танцуват в златистата течност, като прашинки в слънчев лъч. Но по-добре е да точиш вино на десет селяка, отколкото на един пътник. Е, кажете, ваше благородие, харесва ли ви виното?

— Приятно, е ханджийо, и е чисто, да си призная. Но за да разбереш какво значи хубаво вино, трябва да го пиеш там, дето вирее лозата. Повярвай ми, твоите испанци са твърде умни, за да ти изпратят най-доброто си грозде. Че какво, ей това твое вино, което ти смяташ за най-превъзходно, в Ла Коруна или в пристанището Санта Мария ще го сметнат за най-обикновена шира. Трябва да попътуваш малко, стопанино, ако искаш да проникнеш в дълбоките тайни на бъчвите и буретата.

— Право да ви кажа, синьор гостенино — отвърна Джайлс Гозлинг, — ако тръгна да пътувам по света само защото съм недоволен от това, което мога да намеря тук, у нас, струва ми се, че напразно ще гоня вятъра. Освен това, смея да ви уверя, не са малко онези глупаци, които отвръщат нос от хубавото вино, без някога да са вдишвали друг въздух освен мъглите на стара Англия. Затова аз казвам — бог добро да дава на моето огнище!

— Невежи и дребнави са ти мислите, стопанино — рече непознатият. — Сигурен съм, че не всички твои съграждани разсъждават така плиткоумно. Тук сред вас не може да няма, струва ми се, някой и друг от онези храбреци, които са взели участие в морския поход до Вирджиния или пък са прескочили поне до Нидерландия. Я си понапрегни малко ума. Нямаш ли приятели в чужди краища, от които би ти било приятно да получиш новини?

— Право да си кажа, сър, нямам — отвърна ханджията. — Откакто при обсадата на Брил убиха гуляйджията Робин от Драйсандфорд, нямам. Да го вземат мътните тоя аркебуз, който изстреля куршума! По-весел младеж не ми е седял на чашка до среднощ. Но той умря, няма го вече, и аз не познавам нито войник, нито пътешественик, който да е приятел на някой войник, за когото бих дал дори и една спаружена ябълка.

— Ама че странно, ей богу! Как! Толкова много от нашите английски храбреци са по чужди краища, а ти, който ми изглеждаш човек именит, да нямаш ни приятел, ни родственик сред тях.

— Ако става дума за родственици — отвърна Джайлс Гозлинг, — то родственик имам — един безчинен хлапак, който ни напусна през последната година от властването на кралица Мери7. Няма да ми е жал, ако науча, че се е затрил.

— Не е хубаво да говориш така, приятелю, освен ако в последно време не си чул нещо лошо за него. Много диви и буйни жребчета, като поотраснат, стават прекрасни коне. А как се казва той, ако мога да попитам?

вернуться

5

Старинно огнестрелно оръжие.

вернуться

6

Игра на думи — Нидерландия означава буквално „ниски земи“, както всъщност е и английското название на тази страна.

вернуться

7

Мария Тюдор — английска кралица, католичка и върла противница на Реформата. Протестантите, които тя преследвала, я наричали „Кървавата Мери“.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)