Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 227
Перейти на страницу:

— Да, ама той си ги навакса в следващите дни — отвърна Ламборн. — А как впрочем е този достоен педагог?

— Умря — обади се Джайлс Гозлинг, — и то преди доста време.

— Да, да, умря — повтори и енорийският свещеник. — Аз седях до постелята му. Издъхна в най-блажено разположение на духа. „Morior — mortuus sum vel fui — mori“9 — това бяха последните му думи, и само добави: „Спретнах последния си глагол.“

— Е, мир на праха му — каза Майк. — На мен нищо не ми дължи.

— Не, наистина — отвърна Голдтред. — И всеки път, като те удряше с камшика, имаше навика да казва, че с това спестявал труда на палача.

— Човек би рекъл, че нашият приятел не му е оставял много работа за вършене — додаде свещеникът. — А все пак мистър Тонг не получаваше парите си даром.

— Voto a Dios!10 — извика Ламборн, очевидно изгубил търпение. Той грабна голямата си широкопола шапка от масата и я нахлупи, така че падналата от нея сянка придаде на очите и чертите на лицето му, които и без това не излъчваха нищо приятно, зловещия израз на испански браво11. — Слушайте, джентълмени, между приятели всичко е позволено, стига да си остане скрито-по-крито, и аз вече достатъчно дълго оставих всички вас и достопочтения ми вуйчо да се забавлявате с лудориите ми от юношеските години. Но не забравяйте, скъпи мои приятели, че аз нося сабя и кама и ловко боравя с тях, когато потрябва. Докато служех при испанците, се научих стръвно да отплащам на оня, който ми засегне честта, затова ви съветвам да не ме предизвиквате дотам, че да се спречкаме.

— И тогава какво ще направите? — попита свещеникът.

— Да, да, сър, какво ще направите? — обади се и търговецът на тъкани, като се размърда възбудено на другия край на масата.

— Ще ви прережа гърлото и ще проваля треперливото ви неделно слово, любезни ми отче — отвърна разярено Ламборн; — а тебе, уважаеми търговецо на разни жалки панделчици и кордели, като те подбера с една тояга, ще те навра направо в някоя от балите ти със стока.

— Хайде, хайде — намеси се стопанинът, — самохвалство тука не търпя. Ти, племеннико, по-добре не бързай да се обиждаш. А вие, джентълмени, бъдете любезни да не забравяте, че щом сте дошли в този хан, то вие сте гости на ханджията и сте длъжни да пазите честта на дома му. Ето, че покрай глупавите ви свади и аз едва не си загубих ума като вас, а ей там седи моят мълчалив гост, както го наричам, който вече от два дена живее в хана, без да проговори дума за друго, освен да си поиска нещо за ядене и сметката. Не ми създава повече грижи от един прост селяк, разплаща се като престолонаследник, поглежда само сбора на сметката и не е решил кой ден ще си отиде. Същинска скъпоценност, а аз, негодникът, го оставих сам като пропъден в оня тъмен ъгъл, без дори да го поканя да хапне и пийне с нас. И ще бъде напълно заслужена награда за моята неучтивост, ако преди още да е настъпила нощта, се отправи към „Заек и барабан“.

Преметнал кокетно сдиплената бяла салфетка през лявата си ръка, свалил кадифената си шапчица и с най-хубавата си сребърна кана в дясната ръка, ханджията се запъти към самотния гост, за когото вече беше споменал, и с това привлече към него вниманието на компанията.

Той беше около двадесет и пет — тридесетгодишен мъж, малко по-висок от среден ръст, облечен просто и скромно, но от него се излъчваха непринуденост и достойнство, които явно подсказваха, че облеклото му далеч не съответствува на високото му обществено положение. Лицето му беше спокойно и замислено, косите му бяха черни, а черните му очи, които обикновено гледаха със същия мечтателен и спокоен израз, изписан на лицето му, в моменти на внезапно вълнение се озаряваха от необикновен блясък. Малкото селце трескаво се интересуваше да узнае името и произхождението му, а също и причината, заради която бе дошъл в Къмнър, но любопитството и по трите въпроса си оставаше незадоволено. Джайлс Гозлинг, най-личният от местните жители и верен привърженик на кралица Елизабет и на протестантската религия, отначало се усъмни, че гостът му е йезуит или свещеник от католическата семинария, каквито Рим и Испания по това време изпращаха в изобилие в Англия, за да украсяват тамошните бесилки. Но нима е възможно да се поддържа дълго подобно предубеждение към гост, който ти създава толкова малко грижи, плаща редовно сметките си и който очевидно възнамерява да направи един доста голям престой в прочутата „Черна мечка“?

вернуться

9

Умирам, умрях, да умреш (лат).

вернуться

10

Кълна се в бога (исп.).

вернуться

11

Разбойник (исп.).

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)