Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
При тези думи той измъкна една пълна кесия със злато, чийто вид явно въздействува на присъствуващите. Някои поклатиха глави и взеха да си шушукат, а един-двама, с по-продажна съвест, изведнъж си припомниха, че им е бил училищен другар, съгражданин и тъй нататък. Двама или трима от по-улегналите и сериозни посетители също поклатиха глава и напуснаха хана, подмятайки, че ако Джайлс Гозлинг желае да преуспява и занапред, трябва да изгони непрокопсания си и нечестив племенник колкото може по-скоро. Поведението на Гозлинг показваше, че и той е на същото мнение; защото видът на златото не предизвика у този честен човек онова впечатление, което обикновено предизвиква то у хората от неговата професия.
— Родственико Майкъл — рече той, — прибери си кесията. Не е редно синът на сестра ми да плаща вечерята и спането си в моя дом; освен това, струва ми се, ти едва ли ще желаеш да останеш по за дълго там, където твърде добре те познават.
— По този въпрос, вуйчо — отвърна пътникът, — ще се водя от собствените си нужди и интереси. Междувременно желая да нагостя с вечеря и с по чашка преди лягане онези мои добри съграждани, които не се големеят дотолкова, че да не си спомнят Майкъл Ламборн, кръчмарския слуга. Ако искаш, дай гощавка срещу парите ми, ако ли не, до „Заек и барабан“ има само две минути път и аз се надявам, че нашите съседи на драго сърце ще ме придружат дотам.
— Не, Майк — отвърна вуйчо му, — след тези осемнадесет години, които са ти минали през главата, смятам, че си се поправил; затова няма да напуснеш къщата ми в този час и ще получиш всичко, което с мярка пожелаеш. Но първо бих искал да знам дали кесията, с която толкова се хвалиш, е дошла у тебе по такъв добър път, както е и добре напълнена.
— Ето ви го отново този неверник, добри ми съседи — рече Ламборн, обръщайки се към посетителите. — Продължава да рови младежките лудории на племенника си, макар оттогава да са минали толкова години. Колкото до златото, господа, аз бях там, където то расте, и взех участие в брането му. В Новия свят бях, човече, в Елдорадо, където хлапетата вместо с черешови костилки си играят с диаманти, а жените си нижат гердани от рубини вместо от плодовете на самодивското дърво; където керемидите са от чисто злато, а паветата — от самородно сребро.
— Ей богу, приятелю Майк — обади се младият Лорънс Голдтред, търговецът на платове в Абингдън, — трябва да е изгодно да търгуваш на този бряг. А как ли ще се харчат там моите фини ленове, крепове и панделки, щом златото е толкова изобилно!
— О, печалбата там е неизказана — отвърна Ламборн, — особено пък когато един млад и хубав търговец сам си занесе стоката. Дамите в тази страна са омайни и страстни, и както са поизгорели от слънцето, пламват като прахан при вида на такова здраво и свежо лице като твоето и коса, дето е, кажи-речи, червена.
— Как ми се ще да потъргувам там — рече търговецът и се изкиска.
— Че защо да не потъргуваш — каза Майкъл, — стига да си все още същото енергично и ловко момче, каквото беше, когато заедно обирахме овощната градина на абата. Трябва ти само малко алхимия, за да дестилираш къщата и земята си в налични пари, наличните пари в голям кораб с платна, котва, въжета и всичко останало; напъхваш балите със стока под люка, качваш петдесет яки момчета на палубата, слагаш мен да ги командвам, вдигаме платната — и хайде към Новия свят.
— Голяма тайна му откри, родственико — намеси се Джайлс Гозлинг, — да дестилира, да, точно тази беше думата, лирите си в пенсове и тъканите си в нишки. Послушай мене, по-глупавия човек, съседе Голдтред. Не изкушавай морето, защото то е хищно. Стоките на баща ти ще стигнат за година-две, докато картите и леките жени те закарат в бедняшкия приют. А търбухът на морето е бездънен, може да погълне цялото богатство на Ломбард стрийт8 само за една сутрин с такава лекота, с каквато аз бих погълнал едно яйце на око и чаша червено вино. Колкото до това Елдорадо, за което говори племенникът ми, готов съм да се закълна, че го е намерил в джобовете на някои такива наивници като теб. Но ти не ми се обиждай за това, което ти казах, а се настани удобно на масата и бъди добре дошъл; ето че и вечерята идва и аз най-сърдечно каня всеки, който желае да вземе участие в нея по случай завръщането на моя надежден племенник; много ми се иска да вярвам, че той се връща дома друг човек. Бога ми, родственико, ти толкова много приличаш на бедната ми сестра, колкото изобщо — син може да прилича на майка си.
— Но затова пък не прилича чак толкова на стария Бенедикт Ламборн, нейния съпруг — рече търговецът на тъкани, като кимна с глава и намигна. — Помниш ли, Майк, какво каза ти, когато дългата пръчка на учителя надвисна над тебе, загдето беше скрил патериците на баща си? „Умното дете — каза ти — винаги знае кой е баща му.“ Доктор Бричъм тогава се смя до сълзи и това ти спести твоите.
8
Улица в Лондон, на която са били съсредоточени банките, принадлежащи главно на италианци, произхождащи от Ломбардия.