Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 227
Перейти на страницу:

— А твоят племенник, стопанино, този същият Майкъл Ламборн, който възглавява пиршеството, и той ли е такъв набеден самохвалко и разбойник като останалите?

— Тук вече ме хванахте натясно, сър — рече ханджията. — Моят племенник си е все пак мой племенник и макар някога да беше отчаян безделник, Майк може и да се е поправил, както става с някои хора, нали знаете. Не бих искал да мислите, че всичко, което казах за него преди малко, е чистата истина. Познах го, кучия му син, още от самото начало, но исках да му пооскубя малко перушината. А сега, сър, кажете под какво име да представя уважаемия си гост на тези сърцати момчета?

— Под какво име ли, стопанино? — отвърна непознатият.

— Наричай ме Тресилиан.

— Тресилиан ли? — рече стопанинът на „Черната мечка“.

— Достойно име и както предполагам, от корнуолски произход, защото, както казва южняшката поговорка:

Чрез Тре и Пен или пък Пол ти ще познаеш Корнуол.

И тъй, да кажа ли достойния мистър Тресилиан от Корнуол?

— Не казвай повече от това, за което съм те упълномощил, стопанино, за да бъдеш сигурен, че говориш истината. Човек може да носи към името си една от тези благородни представки, а всъщност да се е родил далеч от планината Сейнт Майкъл.

Ханджията не разпростря любопитството си и представи мистър Тресилиан на компанията на своя племенник. След размяната на поздрави и наздравици в чест на новодошлия сътрапезник развеселените гости продължиха прекъснатия разговор, като често-често го подслаждаха с тостове.

ГЛАВА ВТОРА

За младия синьор Ланселот ли говорите?

„ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ“

След кратка пауза мистър Голдтред по настойчивата подкана на ханджията, подкрепена от веселите гости, достави наслада на цялата компания със следната песничка:

Една е птицата в гората и сова се нарича. Тя образец е за лицата, що чашката обичат.         Когато слънцето се скрие,         избрала дърво, без залисия,         тя почва веднага да кряска, да вие!         И макар да е късно, нощта си е наша,         за теб, мила COBO, ще пийнем по чаша. На чучулигата се чудим — от здрач до светло спи. Затуй пък совата ний любим — тя цяла нощ тръби.         Затова ти налей да направим главите,         не дреми, а запей и надувай гърдите,         тук ще пием, догдето са будни очите!         И макар да е късно, нощта си е наша,         за теб, мила COBO, ще пийнем по чаша.

— Да, тук се долавя известна атмосфера, приятели — каза Майкъл, когато търговецът на тъкани завърши песента си. — В душите ви все още е останала малко добринка. Вие обаче ми изредихте цял поменик на стари другари и към всяко име прикачихте по един зловещ девиз. Значи, юначагата Уил от Уолингфорд е предал богу дух?

— Умря също като тлъст елен — отвърна един от гостите. — Застреля го с лък старият Тачъм, якият пазач на херцога в парка на замъка Донингтън.

— Да, да, той обичаше да си похапва еленово месо и да го полее с чашка бордо — добави Майкъл. — Вдигам чаша в негова памет. Да го почетем, господа!

Когато паметта на покойния герой бе почетена както се следва, Ламборн започна да разпитва за Пране от Падуърт.

— И Пране отиде на оня свят — рече търговецът. — Има вече десет години, откакто го обезсмъртиха. И, ей богу, как точно е станало това, сър, най-добре знаят Оксфордският замък, мистър Тонг и десетпенсовото въже.

— Как, значи, обесиха нещастния Пране? И то само за това, че обичаше да се разхожда при лунна светлина? Да вдигнем чаши в негова памет, господа! Всички весели момчета обичат лунната светлина. А какво стана с Хел Перото — оня, дето живееше близо до Ятендън и носеше дълго перо? Забравил съм му името.

— Кой, Хел Хампсиид ли? — отвърна търговецът. — Е, ти сигурно помниш, че той беше малко нещо джентълмен и все си пъхаше носа в държавните работи; после — има вече две-три години — се забърка в някаква каша по делото на херцог Норфък14, избяга през граница, подгониха го по петите със заповед за арестуване и оттогава никой не го чу, нито го видя повече.

вернуться

14

Херцог Норфък (1536–1572) — участвувал в заговор в полза на Мария Стюарт, обвинен в измяна и убит.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)