Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
различни оръжия. Тя наистина беше страхотна в бойните из-
куства и постоянно насърчаваше останалите морои също да се
научат да се бият.
Лиса остави роклята, която оглеждаше, и се извърна не-
търпеливо към Кристиан. След мен нямаше друг на този свят,
на когото да вярваше повече. Той бе нейната опора, нейната
скала в този труден момент.
Кристиан огледа магазина, явно не особено очарован да е
заобиколен от рокли.
– Дрешки ли пазарувате? – попита, докато местеше поглед
от Лиса към Ейдриън. – Малко момичешки занимания?
– Хей, и на теб няма да ти навреди да си подмениш гар-
дероба – подхвърли Ейдриън. – Освен това се обзалагам, че
ще изглеждаш страхотно с някоя момичешка секси дрешка с
презрамки.
Лиса подмина заяжданията им и насочи вниманието си към
двамата Озера.
– Какво открихте?
– Решили са да не предприемат никакви действия – отвърна
23
р и ш е л м и й д
Кристиан. Устните му се извиха презрително. – Е, имам пред-
вид наказание.
Таша кимна.
– Опитват се да прокарат идеята, че той просто е помислил,
че Роуз е в опасност, и е скочил да я защити, преди да разбере
какво всъщност става.
Сърцето ми спря. Дмитрий. Те говореха за Дмитрий.
За миг вече не бях с Лиса. Не бях в килията си. Вместо
това се върнах в деня на арестуването ми. Спорех с Дмитрий
в кафенето, възмущавах се от постоянния му отказ да говори
с мен, както и да продължим предишната си връзка. Тогава
реших, че съм приключила с него, че наистина всичко е свър-
шило и няма да му позволя да продължава да разкъсва сърце-
то ми. В този миг нахлуха пазителите, за да ме арестуват, и
въпреки всички твърдения на Дмитрий, че превръщането му в
стригой е унищожило способността му да обича, той реагира
със светкавична скорост в моя защита. Числеността им безна-
деждно надвишаваше нашата, ала на Дмитрий не му пукаше.
Изражението на лицето му – и свръхестествената ми способ-
ност да го разбирам – ми казаха всичко, което исках да зная.
Аз бях застрашена. Той трябваше да ме защити.
И наистина го стори. Сражава се като истински бог, какъв-
то беше, докато бяхме в академията „Свети Владимир“, когато
ме учеше как да се бия със стригоите. В онова кафене той
неутрализира повече пазители, отколкото някой някога го е
правил. Единственото, което го спря – и аз наистина вярвам,
че щеше да се бие до последния си дъх, – бе намесата ми.
Тогава не знаех какво става, нито защо цял легион пазители
е дошъл да ме арестува. Но осъзнах, че Дмитрий сериозно
застрашава и без това изключително несигурното си положе-
ние в кралския двор. Превръщането му от стригой отново в
дампир беше нещо нечувано и мнозина все още не му вярваха.
Умолявах Дмитрий да спре, повече изплашена за това, което
можеше да се случи на него, отколкото на мен. Тогава не подо-
зирах какво ме очаква.
Той беше дошъл на изслушването ми – под стража, – но
оттогава нито Лиса, нито аз го бяхме виждали. Лиса работеше
упорито, за да убеди всички, че не е отговорен за злодеяния-
24
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
та, сторени, докато е бил стригой, боейки се, че отново ще го
заключат. Арестуването ми и вероятната ми екзекуция бяха
прецедент. При все това... не спирах да се чудя. Защо бе на-
правил всичко това? Защо бе рискувал живота си заради мен?
Дали бе инстинктивна реакция при заплаха? Дали го бе напра-
вил заради Лиса, на която след завръщането си се бе заклел
да помага, докато е жив, защото го бе освободила? Или го бе
направил просто защото все още имаше чувства към мен?
Все още не знаех отговора, но да го видя отново като сви-
репия воин Дмитрий от миналото ми... гледката съживи чув-
ствата, които отчаяно се опитвах да потисна. Естествено е
чувствата да не изчезнат веднага. За нещастие е нужно много
повече време да забравиш някого, който е рискувал живота си
заради теб.
Въпреки това думите на Кристиан и Таша ме изпълниха с
надежда за бъдещата съдба на Дмитрий. В крайна сметка аз не
бях единствената, която пристъпваше по тънката линия меж-
ду живота и смъртта. Онези, които бяха убедени, че Дмитрий
все още е стригой, искаха да го видят пронизан със сребърен
кол в сърцето.
– Отново го държат затворен – рече Кристиан. – Но не в
килия. Просто в стаята му, охраняван от неколцина пазачи. Не