Последна саможертва

кав. – Кадифето е традиционно за кралския ескорт.

Наред с останалата многочислена свита, при погребението

на Татяна щеше да има церемониален ескорт от двете страни

на ковчега, с представители от всяка кралска фамилия. Оче-

видно никой нямаше нищо против Лиса да изпълни тази роля

за рода си. Но да гласува? Това беше нещо съвсем различно.

Лиса огледа роклята. Приличаше повече на костюм за Хе-

лоуин, отколкото на траурна дреха.

– Отвън е тридесет градуса – изтъкна Лиса. – И е влажно.

– Традицията изисква жертви – заяви жената мелодрама-

тично. – Както и трагедията.

Ейдриън отвори уста, несъмнено готов с някой непочти-

телен и подигравателен коментар. Лиса поклати рязко глава и

той си замълча.

– А няма ли, не зная, някои подходящи рокли без ръкави?

Очите на продавачката се разшириха.

– Никой никога не е носил презрамки на кралско погребе-

ние. Не би било прилично.

– Ами къси панталони? – не издържа Ейдриън. – Ще бъдат

ли подходящи с вратовръзка? Защото тъкмо това смятам да

облека.

Жената изглеждаше ужасена. Лиса го стрелна възмутено,

не толкова заради забележката – която намираше донякъде за

забавна, – а защото бе отвратена от постоянното му състоя-

ние на алкохолно опиянение.

– Е, и без това никой не се отнася към мен като към пълно-

правна кралска особа – заключи Лиса, като се обърна отново

към роклите. – Няма причина сега да се държа като такава.

Покажете ми моделите с презрамки и без ръкави.

Продавачката се намръщи, но се подчини. Нямаше нищо

против да съветва кралските особи, ала не би се осмелила да

им нарежда какво да правят или облекат. Това бе част от кла-

совото разделение в нашия свят. Жената прекоси магазина, за

 22 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

да потърси поисканите рокли. В този момент вратата се отво-

ри и влязоха гаджето на Лиса и леля му.

Ейдриън би трябвало да се държи точно като Кристиан

Озера, помислих си аз. Фактът, че можеше да ми мине подобна

мисъл, бе смайващ. Определено много неща се бяха промени-

ли, за да смятам Кристиан за модел за подражание. Ала беше

истина. През последната седмица го наблюдавах чрез Лиса и

Кристиан беше решителен и уверен, докато правеше всичко

възможно, за да ѝ помогне след смъртта на Татяна и моя арест.

От изражението на лицето му беше ясно, че изпълнява някак-

ва важна мисия.

Таша Озера, неговата открита и пряма леля, беше друг об-

разец на сила и достойнство при тежки обстоятелства. Тя го

бе отгледала, след като родителите му се бяха превърнали в

стригои – те я бяха нападнали и обезобразили завинаги едната

страна на лицето ѝ. Мороите винаги са разчитали на пазители-

те за защита, но след това нападение Таша бе решила да поеме

нещата в свои ръце. Беше се научила да се бие, обучавайки се

на всички хватки на ръкопашния бой, както и да си служи с