Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
картите, които изтегли, представляваше сноп мечове и жена,
завързана за един от тях. Несправедлив затвор. Обвинения.
Клевета. Наистина започвах да мразя онези карти. Винаги
съм твърдяла, че са шашма, обаче те притежаваха дразнещата
тенденция всеки път да предсказват. Последната от картите
при гледането ѝ показваше пътуване, но закъде? Истински за-
твор? Моята екзекуция?
Въпроси без отговори. Добре дошли в моя свят. Лишена в
момента от възможността да действам, реших, че не е зле да
се опитам да си почина. Изтегнах се върху арестантската кой-
ка и се опитах да прогоня постоянните си тревоги. Не беше
лесно. Всеки път щом затворех очи, виждах съдията да удря
с чукчето, осъждайки ме на смърт. Видях името си в учебни-
ците по история, но не като пример за герой, а като предател.
27
р и ш е л м и й д
Докато лежах там, давейки се в собствения си страх, се за-
мислих за Дмитрий. Представих си твърдия му поглед и ся-
каш чух гласа му, докато ме наставляваше. Не се тревожи за
това, което не можеш да промениш. Почивай, когато мо-
жеш, за да си готова за предстоящи битки. Въображаемият
съвет ме успокои. Най-сетне сънят ме обори, тежък и дълбок.
През тази седмица доста се бях въртяла в леглото, така че ис-
тинската почивка бе добре дошла.
И тогава.... се събудих.
Изправих се в леглото, сърцето ми бясно препускаше.
Озърнах се наоколо, търсех опасност – каквато и да е заплаха,
която може да ме е сепнала от съня ми. Нямаше нищо. Мрак.
Тишина. Лекото проскърцване на стола по-надолу в коридора
ми подсказа, че пазачите ми още са наоколо.
Връзката, осъзнах. Връзката ме бе събудила. Бях почув-
ствала остър и силен изблик на... какво? Тревога. Прилив на
адреналин. Заля ме паника и аз проникнах по-дълбоко в съз-
нанието на Лиса, опитвайки се да разбера какво бе причинило
толкова мощна вълна на емоции у нея.
Това, което открих беше... нищо.
Връзката бе изчезнала.
28
Г л а в а 3
Е, не беше точно изчезнала.
Притъпена. Подобно нещо се бе случило и непосред-
ствено след като Дмитрий беше превърнат от стригой
обратно в дампир. Магията бе толкова силна, че бе „изгорила“
нашата връзка. Но сега нямаше избухване на магия. По-скоро
сякаш потискането на връзката беше съзнателно предизвика-
но от Лиса. Както винаги, аз все още усещах, че тя е жива, че е
добре. Така че какво ми пречеше да я почувствам по-ясно? Тя
не спеше, защото долавях, че от другата страна на тази стена
съзнанието ѝ е будно. Духът беше там, криеше я от мен... по
нейна воля.
Какво, по дяволите, означаваше това? Бяхме приели фа-
кта, че връзката е едностранна. Аз можех да я усещам; тя не
можеше да усеща мен. Също така можех да контролирам кога
да прониквам в съзнанието ѝ. Често се опитвах да стоя на-
страни (изключва се времето в затворническата килия), за да
не нахлувам в личното ѝ пространство. Лиса не притежава-
ше подобен контрол и уязвимостта ѝ понякога я вбесяваше.
От време на време използваше силата си, за да се скрие от
мен, но това се случваше рядко, бе трудно и изискваше зна-
чително усилие от нейна страна. Днес бе издигнала защитна
стена помежду ни и тъй като това продължаваше, вече усе-
щах напрежението и изтощението ѝ. Да ме държи настрани,
не беше лесно, но тя се справяше. Разбира се, не ме интере-
суваше как. Исках да зная защо.
29
р и ш е л м и й д
Това навярно беше най-лошият ден от затворничеството
ми. Да се страхувам за себе си, бе едно. Но за нея? Това бе
истинска агония. Ако на кантар беше заложен нейният живот
срещу моя, бих поела към екзекуцията си без никакво коле-
бание. Трябваше да разбера какво става. Дали тя бе узнала
нещо? Дали Кралският съвет е решил да прескочи правото
ми на процес и да ме екзекутира? Колкото повече магия из-
ползваше, толкова по-застрашен бе животът ѝ. Тази мислена
защитна стена изискваше доста магия. Но защо? Защо тя по-
емаше този риск?
Беше наистина смайващо да осъзная в този момент колко
много завися от връзката, за да зная постоянно какво става с
нея. Истина е: аз невинаги приветствах нахлуването на нечии
други мисли в главата ми. Въпреки че се бях научила да го
контролирам, понякога съзнанието ѝ проникваше в моето в