Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
моменти, които предпочитах да не преживявам. Ала сега това
нямаше значение – важна бе единствено сигурността ѝ. Да ме
блокират по този начин, беше все едно да ми отрежат крайник.
През целия ден се опитвах да проникна в главата ѝ. И все-
ки път оставах отвън. Беше влудяващо. Нямах и посетители,
а книгата и списанията отдавна ми бяха омръзнали. Отново
започвах да се чувствам като животно в клетка и прекарах
голяма част от времето си да крещя на охраната – без никакъв
резултат. Погребението на Татяна беше утре, а часовникът,
отброяващ времето до процеса, тиктакаше високо и зловещо.
Настана време за сън и стената във връзката най-сетне
падна – защото Лиса си легна. Връзката помежду ни беше
стабилна, но съзнанието ѝ бе затворено в забравата на съня.
Не ми оставаше нищо друго, освен и аз да си легна, питайки се
дали на сутринта отново ще съм изолирана.
Не бях. Двете с нея отново бяхме свързани и отново можех
да виждам света през очите ѝ. Лиса стана рано, за да се при-
готви за погребението. Не видях, нито усетих някакъв знак
защо предишния ден ме бе блокирала. Както обикновено, тя
отново ме пусна в съзнанието си. Почти започнах да се питам
дали не съм си въобразила, че ме е изолирала от себе си.
Не... ето го. Едва. Вътре в съзнанието ѝ усетих мисли, кои-
то тя продължаваше да крие от мен. Бяха неясни и всеки път,
30
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
щом се опитах да ги уловя, се изплъзваха. Бях удивена, че тя
все още използва магия за целта, а и това бе потвърждение,
че вчера съвсем съзнателно ме е блокирала. Какво ставаше?
Защо, за Бога, Лиса имаше нужда да крие нещо от мен? Какво
бих могла да направя, след като съм заключена в това адско
място? Притеснението ми отново нарасна. За какво ужасно
нещо не знаех?
Наблюдавах как Лиса се приготвя, но не долових никакъв
явен признак за нещо необичайно. Роклята, която в крайна
сметка бе избрала, бе с къси ръкави и стигаше до коляно-
то. Черна, разбира се. Едва ли можеше да се нарече клубна
дрешка, но тя знаеше, че ще предизвика повдигане на нечии
вежди. При други обстоятелства това би ме изкефило. Тя бе
избрала да пусне косата си свободно и светлорусият ѝ цвят
контрастираше ярко с черната рокля, докато се оглеждаше в
огледалото.
Кристиан и Лиса се срещнаха отвън. Трябва да призная, че
той също се бе постарал. Носеше риза с дълъг ръкав и врато-
връзка, но не и сако. Изражението му представляваше странна
смесица от нервност, тайнственост и обичайната язвителност.
Обаче когато видя Лиса, лицето му тутакси се преобрази и ця-
лото засия в смаяно благоговение, докато я изпиваше с поглед.
Усмихна ѝ се и я взе за кратко в прегръдките си. Докосването му
ѝ донесе задоволство и успокоение, разсея безпокойството ѝ. Те
наскоро се бяха събрали, след като бяха скъсали. Но времето,
докато бяха разделени, беше ужасно мъчително и за двамата.
– Всичко ще е наред – промълви той, но в погледа му се
изписа загриженост. – Ще се получи. Можем да го направим.
Тя не каза нищо, но се притисна силно към гърдите му, пре-
ди да се отдръпне. Нито един от двамата не заговори, докато
вървяха към началото на погребалната процесия. Реших, че
това беше много подозрително. Лиса го държеше за ръката и
черпеше сила от него.
Погребалната церемония за кралете на мороите си бе една
и съща от векове, независимо дали дворът се намираше в Ру-
мъния, или на новото си място в Пенсилвания. Такива си бяха
мороите. Те смесваха традицията с модерното, магията с тех-
нологията.
31
р и ш е л м и й д
Ковчегът на кралицата щеше да бъде носен от четирима
специални дворцови носачи и щеше да премине във величест-
вено шествие през земите на двора, докато стигне до внуши-
телната дворцова катедрала. Там само група от избрани щеше
да присъства на литургията. След службата Татяна щеше да
бъде погребана в църковния двор, заемайки място до другите
монарси и влиятелни кралски особи.
Не беше трудно да се види траурният маршрут. Пилони с
червени и черни копринени знамена го маркираха от двете
страни. Земята, над която щеше да мине ковчегът, бе осеяна
с листа от рози. Отстрани се бе скупчила тълпа, като всеки
се надяваше да зърне за миг досегашната си кралица. Много
морои бяха пристигнали от далечни места, за да присъстват на
погребението, а някои и на изборите, които щяха да последват