Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
тайно от Амброуз – слуга на Татяна и нейна сексуална играчка.
Роуз,
Ако четеш това, значи се е случило нещо ужасно. Веро-
ятно ме мразиш, но не те обвинявам за това. Само те моля
да ми повярваш, че стореното от мен относно декрета за
възрастта е много по-добро за твоите хора, отколкото
онова, което другите бяха планирали. Сред мороите има
такива, които искат насила да задължат всички дампири
16
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
да бъдат пазители, независимо дали го желаят или не, като
за тази цел използват внушението. Декретът за възрастта
ограничава възможностите на тази фракция.
Както и да е, изпращам ти тази бележка, за да споде-
ля с теб една тайна, от която трябва да се възползваш
разумно, като я споделяш с колкото е възможно по-малко
хора. Василиса трябва да заеме полагащото ѝ се място в
съвета и това може да бъде постигнато. Тя не е последни-
ят представител на фамилията Драгомир. Има още един
жив представител на тази кралска фамилия – незаконното
дете на Ерик Драгомир. Нищо друго не ми е известно, но ако
ти успееш да откриеш този негов син или тази негова дъ-
щеря, ще осигуриш на Василиса влиянието в кралския двор,
което тя заслужава. Независимо от недостатъците ти и
опасния ти темперамент, ти си единствената, за която
вярвам, че е способна да се справи с тази задача. Не губи
време, за да я изпълниш.
Татяна Ивашков
Думите не се бяха променили за стоте пъти, които ги бях
чела, нито въпросите, които повдигаха. Дали бележката беше
истинска? Наистина ли Татяна я бе написала? Дали тя – въ-
преки проявеното враждебно отношение – ми е вярвала дос-
татъчно, за да ми сподели тази опасна истина? Имаше двана-
десет кралски фамилии, които решаваха съдбата на мороите,
но всъщност бяха единадесет. Лиса беше последната в рода
си и след като нямаше друг представител на фамилията Дра-
гомир, според закона на мороите тя нямаше право да участва
в съвета и да гласува, когато членовете му вземат решения.
Вече бяха създадени някои доста лоши закони, а ако бележка-
та беше истинска, предстояха да се приемат още такива. Лиса
можеше да се бори с тези закони и на някои това никак не
им харесваше – някои, които вече бяха демонстрирали готов-
ността си да убиват.
Още един Драгомир.
Още един Драгомир означаваше, че Лиса ще може да гла-
сува. А още един глас в съвета би могъл да промени толко-
ва много. Би могъл да промени света на мороите. Би могъл
17
р и ш е л м и й д
да промени моя свят – като да кажем, дали ще бъда призната
за виновна или не. И със сигурност щеше да промени света
на Лиса. През цялото това време тя смяташе, че е сама. Но
все пак... Запитах се притеснено дали тя би се зарадвала на
една полусестра или един полубрат. Аз бях приела, че баща
ми е мошеник, но Лиса винаги бе поставяла своя на пиедес-
тал, вярваше, че е съвършен. Тази новина щеше да бъде шок
за нея и макар че през целия си живот се бях обучавала да я
предпазвам от всякаква физическа заплаха, започвах да ми-
сля, че съществуват и други неща, от които трябваше да бъде
защитавана.
Но първо аз имах нужда да узная истината. Трябваше да
се уверя, че тази бележка наистина е написана от Татяна. Бях
сигурна, че бих могла да разбера, ала това включваше нещо,
което мразех да правя.
Е, защо не? И без това в момента не бях кой знае колко заета.
Станах от леглото, извърнах се с гръб към решетките и се
втренчих в голата стена, за да се концентрирам. Напрегнах се
и след като си напомних, че съм достатъчно силна, за да запа-
зя контрол, свалих вътрешните бариери, които винаги подсъз-
нателно издигах около съзнанието си. Огромно напрежение
бе свалено от мен, все едно бе изпуснат въздух от балон.
И внезапно бях заобиколена от призраци.
18
Г л а в а 2
Както винаги, беше объркващо. Лица и черепи, прозрач-
ни и светещи – кръжаха около мен. Аз ги привличах,
трупаха се като облак, сякаш искаха отчаяно да кажат
нещо. И вероятно наистина го правеха. Призраците, които
обитават този свят, са неспокойни души, които имат причини,