Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
искат да се мотае из двора, докато нещата не се уредят.
– Това е по-добре от затвора – призна Лиса.
– Въпреки това е абсурд! – сопна се Таша по-скоро на
себе си, отколкото на останалите. Двамата с Дмитрий са били
близки през годините и преди време тя искаше връзката им да
премине на друго ниво. Беше се примирила, че ще си останат
само приятели, но гневът ѝ от несправедливото отношение
към него беше силен като нашия. – Трябваше да го оставят на
мира веднага щом отново се превърна в дампир. След избори-
те ще направя всичко възможно, за да го освободят.
– Но това, което е странно... – Светлосините очи на Крис-
тиан се присвиха замислено. – Чухме, че Татяна е казала на
някои, преди да... преди да... – Кристиан се поколеба и поглед-
на смутено към Ейдриън. Това не беше характерно за Кристи-
ан, който обикновено не се стесняваше най-безцеремонно да
изразява мнението си на глас.
25
р и ш е л м и й д
– Преди да я убият – довърши с безизразен глас Ейдриън,
без да ги поглежда. – Продължавай.
Кристиан преглътна.
– Хм, да. Предполагам – не и публично – тя е заявила, че
наистина вярва, че Дмитрий отново е дампир. Възнамерявала е
да му помогне да го приемат, след като се уредят другите неща.
„Другите неща“ беше декретът за възрастта, който се спо-
менаваше в бележката на Татяна, според който, след като на-
вършат шестнадесет години, дампирите трябваше да бъдат
задължени да се дипломират и да станат пазители. Това ме
вбесяваше, но както толкова много други неща в момента...
ами, засега трябваше да почака.
Ейдриън издаде странен звук, сякаш се прокашляше.
– Не е вярно.
Кристиан сви рамене.
– Доста от съветниците ѝ казват, че е вярно. Поне такъв е
слухът.
– На мен също ми е трудно да повярвам – обърна се Таша
към Ейдриън. Тя никога не бе одобрявала политическите въз-
гледи на Татяна и неведнъж се е изказвала яростно против тях.
За разлика от нея, недоверието на Ейдриън нямаше политиче-
ски мотиви. Той просто се ръководеше от представата, която
винаги бе имал за своята леля. А и тя не бе дала никакъв знак, че иска да помогне на Дмитрий да възвърне предишното си
положение.
Ейдриън не каза нищо повече, но аз знаех, че тази тема
е разпалила искрите на ревността у него. Бях му казала, че
Дмитрий е останал в миналото и че съм готова да продължа
напред, но Ейдриън – също като мен – несъмнено си задава-
ше въпроси относно мотивите, които стояха зад рицарската
защита на Дмитрий.
Лиса започна да прави предположения как биха могли да
измъкнат Дмитрий от домашния арест, когато продавачката се
върна с цял куп рокли, които очевидно не одобряваше. Прия-
телката ми прехапа устни и замълча. Явно бе решила, че по-
ложението на Дмитрий е нещо, с което ще се справи по-късно.
Вместо това се приготви да пробва дрехите и да изиграе роля-
та си на добрата малка принцеса.
26
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
При вида на дрехите Ейдриън живна.
– Има ли дрешки с презрамки?
Върнах се в килията си, за да размишлявам върху проблеми-
те, които не спираха да изникват. Тревожех се за Ейдриън и за
Дмитрий. Тревожех се за себе си. Освен това се тревожех и за
този така наречен „изгубен“ Драгомир. Започвах да вярвам, че
историята е истинска, но не можех да сторя нищо, което напра-
во ме отчайваше. Щом ставаше въпрос за Лиса, исках да дейст-
вам незабавно. Татяна ми бе казала в писмото си да внимавам с
кого ще споделя тази информация. Дали не трябва да възложа
мисията на някой друг? Исках аз да се заема с решаването на
проблема, но решетките и задушаващите стени около мен бяха
достатъчно убедителен аргумент, че за известно време няма да
мога да се заема с нищо, нито дори със собствения си живот.
Две седмици!
Нуждаех се от нещо, което да ме разсее, затова реших да
забравя за всичко и се зачетох в книгата на Ейб, която, както
и очаквах, се оказа точно историята на несправедливо осъ-
ден и затворен. Беше много добра и ме накара да осъзная, че
фалшифицирането на смъртта ми очевидно няма да е най-под-
ходящият метод за бягство. Книгата неочаквано събуди стари
спомени. Студени тръпки пробягаха по гърба ми, когато си
припомних какво ми каза една жена морой на име Ронда, кога-
то ми гледа на карти Таро. Тя беше леля на Амброуз и една от