Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли се запали още повече по вестника и по друга причина - започна да се интересува от рекламите, които се мъдреха едва ли не върху всяка страница. Момчето направо не можеше да повярва, че паралиите от Уест Енд са готови да се изръсят с баснословни суми за неща, които му се струваха излишен разкош. Това обаче не притъпи желанието му да опита кока-колата, най-новата напитка, дошла от Щатите, която вървеше по едно пени бутилката, или да пробва новата самобръсначка на „Жилет“, която струваше шест пенса, а пакетчето с шест ножчета към нея - два пенса, макар и още да не бе започнал се бръсне и да беше сигурен, че баща му, използвал само бръснач, ще отсъди, че тая чудесия е доста смехотворна. Чарли насмалко да прихне при вида на дамския корсет за две гвинеи. Беше убеден, че нито Сал, нито Кити ще се докарат дотам да се препасват с такова нещо, макар че Фуклата сигурно щеше да опре до него, както бе тръгнала да дебелее.
Чарли бе запленен от тези сякаш неизчерпаеми търговски възможности дотолкова, че започна в неделя сутрин да отскача с трамвая до Уест Енд, колкото да се убеди в тях с очите си. Отиваше с тегления от коне трамвай до Челси, оттам тръгваше бавно пеш обратно към Мейфеър, като пътем изучаваше стоките, изложени по витрините на магазините. Не пропускаше да види и как са облечени хората и се възхищаваше от автомобилите, които бълваха пушек, затова пък, докато пъплеха по средата на улицата, не оставяха подире си фъшкии. Дори се питаше колко ли е наемът на магазин в Челси.
В първата неделя на октомври 1917 година заведе в Уест Енд и Сал – както и обясни, за да и покаже забележителностите.
Двамата със сестра си тръгнаха бавно от витрина на витрина и той не бе в състояние да прикрие вълнението, обземащо го при всяко ново откритие. Направо не можеше да откъсне очи от мъжкото облекло, шапки и обуща, от роклите, парфюмите, дамското бельо, дори от тортите и пастите.
- Хайде, за Бога, да се връщаме в Уайтчапъл, тук няма какво да търсим - заподканя Сал. - Едно е сигурно, тук никога няма да се чувствам добре.
- Толкова ли не разбираш! - скастри я Чарли. - Някой ден ще притежавам магазин в Челси.
- Я не говори глупости! - прихна сестра му. - Дори Дан Салмън нямаше да може да си го позволи, ако беше останал жив.
Чарли не си направи труда да възразява.
Беки се оказа права в преценката си колко време ще му трябва, за да усвои занаята на хлебаря. След месец той знаеше не по-зле от двамата работници във фурната каква трябва да е температурата в пещта, за колко време втасва тестото и какво е съотношението между вода и брашно в него. Тъй като и във фурната, и на сергията за плодове и зеленчуци на Чарли пазаруваха едни и същи хора, продажбите през първото тримесечие почти не намаляха.
Беки си удържа на думата и както се изразяваше самата тя, следеше „под лупа“ счетоводните книги, дори започна да води отчет и за продажбите на сергията на Тръмпър. В края на първите три месеца от съдружието двамата обявиха печалба от четири лири стерлинги и единайсет шилинга, въпреки че се наложи да поправят една от газовите пещи във фурната и Чарли си купи първия костюм втора ръка.
Сал продължаваше да работи като келнерка в кафенето на Комършъл Роуд, Чарли обаче знаеше, че сестра му иска само едно: да си намери съпруг, пък бил той и болник и грозник - както обясни самата тя, стигало и и това, че щяла да спи в своя си стая.
На първо число всеки месец Грейс задължително им пращаше писмо и въпреки че бе заобиколена от смърт, успяваше да бъде бодра. Отец О’Мали все повтаряше на енориашите, че младата жена е одрала кожата на майка си. Кити продължаваше да излиза и да се прибира, когато и хрумне, а също да взима и от Чарли, и от двете си сестри пари назаем, които не си даваше труда да връща. Свещеникът казваше на същите енориаши, че Кити пък е одрала кожата на баща си.
- Много хубав костюм си си купил - отбеляза госпожа Смели, когато в понеделник следобед Чарли и занесе седмичната поръчка.
Той се изчерви, вдигна шапка и се престори, че не е чул комплимента, след което хукна към фурната.
Второто тримесечие обещаваше да донесе още по-голяма печалба и във фурната, и на сергията и Чарли сподели с Беки, че е хвърлил око на месарницата, понеже единственият син на собственика е загинал на фронта. Беки го предупреди да не се впуска в друго начинание, докато не видят колко ще изкарват от фурната и сергията.
- Защото едно е сигурно, Чарли Тръмпър - рече му тя, докато седяха в служебното помещение отзад и проверяваха месечния отчет, - ти не разбираш нищичко от месарници. „Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“ ми харесва и досега - допълни тя, - но не и „Тръмпър, глупак, разорил се през 1917 г.“