Търговецът

След като се облече, видя, че Сал и Кити го чакат на входната врата, но колкото и да го молеха, колкото и да плачеха, той не им позволи да го изпратят до гарата. Двете му сестри го целунаха - още нещо, което му се случваше за пръв път, - и се наложи той да издърпа дланта си от ръката на Кити, която се бе вкопчила в него, за да вземе увития в амбалажна хартия пакет - беше опаковал в него целия си багаж.

Отиде сам на пазара и влезе за последно във фурната. Двамата хлебари се зарекоха, че когато се върне, щял да завари всичко, както си е сега. Чарли си тръгна от фурната и видя, че друго момче, някъде към година по-малко от него, вече е заело мястото му на пазара и продава кестени. Тръгна бавно през тържището към гара „Кингс Крос“ - не се обърна нито веднъж.

Яви се половин час преди посоченото време и веднага отиде при сержанта от наборната комисия, при когото предния ден се беше записал доброволец.

- Добре дошъл, Тръмпър, вземи си чаша чай и после чакай на трети перон.

Чарли не помнеше кога за последен път са му заповядвали какво да прави, още по-малко - кога се е подчинявал. Вероятно преди да умре дядо му.

На трети перон вече се бяха струпали доста мъже - униформени и цивилни, - някои бъбреха на висок глас, други стояха смълчани и самотни, всеки изразяваше по свой си начин усещането за несигурност.

В единайсет, три часа след времето, когато им бяха казали да се явят, най-сетне им наредиха да се качват на влака. Чарли побърза да седне в ъгъла на неосветено купе и се загледа през покрития със сажди прозорец - никога дотогава не беше виждал провинциална Англия. В коридора някой свиреше малко фалшиво на устна хармоника най-новите шлагери. Минаваха през гари, някои от които Чарли не бе и чувал: Питърсбъро, Грантам, Нюарк, Йорк, а тълпите по перона махаха на героите във влака. В Дърам спряха, та локомотивът да зареди въглища и вода. Сержантът от наборната комисия им каза да слязат, да се поразтъпчат и да пийнат чай и добави, че ако извадят късмет, може да получат и нещо за хапване.

Чарли тръгна да се разхожда по перона, както дъвчеше клисавата кифла под звуците на военния оркестър, който свиреше „Земя на надежда и слава“10. Войната беше навсякъде. Качиха се отново във влака и от перона с кърпички им замахаха жени с капели, които цял живот щяха да си останат стари моми.

Влакът продължи с потракване на север, все по-далеч и по-далеч от врага, докато накрая спря на гара „Уейвърли“ в Единбург. На перона ги посрещнаха капитан, трима сержанти и хиляда жени.

Чарли чу как някой казва:

- Хайде, старшина!

След миг напред излезе мъж - същинска канара, сигурно беше висок към два метра, гърдите му бяха окичени с какви ли не медали.

- Стройте се - изкрещя великанът на непознат за Чарли диалект.

Сетне бързо - но както младежът щеше да научи впоследствие, твърде бавно според представите му, - строи мъжете в редици по четирима и изкозирува на някакъв човек, вероятно офицер, както отсъди Чарли.

- Всички са налице - рапортува грамадният мъж, другият - Чарли не бе виждал по-добре облечен човек - също изкозирува.