Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли не се страхуваше от някакви си германци, но още се надяваше, че войната ще свърши бързо и баща му ще се върне в Уайтчапъл, към работата си на докер през деня и навика вечер да се черпи в „Черния бик“. Но писма не идваха и не идваха, новините по вестниците бяха съвсем оскъдни и дори господин Салмън не бе в състояние да каже какво точно става на фронта.
Месеците минаваха, Чарли опознаваше все повече и повече клиентите, а те на свой ред виждаха, че на неговата сергия могат да купят по-хубава стока за по-малко пари, отколкото при мнозина от конкурентите му. Дори Чарли усети, че бележи напредък, когато вечно усмихнатата госпожа Смели идваше да купи за странноприемницата повече картофи, отколкото той можеше да се надява да продаде на друг клиент за месец.
- Ако искате, госпожо Смели, мога да ви ги доставям направо у вас - рече момчето и вдигна шапка. - В понеделник сутрин.
- Не, благодаря ти, Чарли - отвърна жената. - Предпочитам да виждам какво купувам.
- Дайте ми възможност да се докажа, госпожо Смели. Така няма да ви се налага да идвате в студ и пек, ако установите, че в странноприемницата са отседнали повече хора, отколкото сте очаквали.
Тя го погледна право в лицето.
- Добре де, нека опитаме за седмица-две - рече жената. - Но ако ме подведеш и един-единствен път, Чарли Тръмпър...
- Няма да съжалявате - усмихна се Чарли и от този ден нататък госпожа Смели никога повече не дойде на пазара за плодове и зеленчуци.
Окрилен от първия си успех, Чарли реши да разшири доставките и да обхване и други клиенти в Ист Енд. Надяваше се така да удвои печалбата. На другата заран изтика старата сергия на колела на дядо си от задния двор, почисти я от паяжините, освежи я с малко блажна боя и прати Кити да обикаля къщите и да взима поръчките, а самият той остана на голямата сергия в Уайтчапъл.
За броени дни изгуби цялата печалба от последната година и най-неочаквано установи, че трябва да започва от нулата. Оказа се, че Кити изобщо не може да смята и още по-страшно, че се лови на всяка сълзлива небивалица, която и разказват, колкото да им даде стоката без пари. В края на месеца Чарли отново не можеше да плати наема.
- И какво научи от тази дръзка стъпка? - попита Дан Салмън, както стоеше на прага на фурната с еврейска шапчица на темето и палци, втъкнати в джобовете на черната жилетка, откъдето гордо-гордо се подаваше скъпият му часовник на златен ланец.
- Да помисля добре, преди да се хващам да работя с роднини, и никога да не разчитам, че някой ще си плати борчовете.
- Браво на теб! - похвали го господин Салмън. - Схватлив си. Е, колко пари ти трябват, за да си платиш наема и да изкарате до края на месеца?
- Защо питате? - учуди се Чарли.
- Колко ти трябват де? - повтори господин Салмън.
- Пет лири стерлинги - отвърна момчето и сведе глава.
В петък вечер, след като пусна кепенците на фурната, Дан Салмън даде на Чарли пет суверена8 и няколко безквасни питки.
- Върни ги, когато можеш, моето момче, но не казвай на госпожата, че и двамата ще загазим не на шега.
Чарли изплащаше заема при лихва пет шилинга седмично и след четири месеца го беше върнал до последното пени. Цял живот щеше да помни как е занесъл последната вноска, понеже го направи в деня на първото голямо въздушно нападение над Лондон: цяла нощ се кри под леглото на баща си, а Сал и Кити се бяха вкопчили в брат си не на живот, а на смърт.
На другата сутрин Чарли прочете в „Дейли Кроникъл“ дописка за бомбардировката и научи, че при нападението са загинали над сто лондончани, а четиристотин са ранени.
Момчето изяде една ябълка, после изпълни поръчката за седмицата, направена от госпожа Смели, и се върна при сергията на Уайтчапъл Роуд. В понеделник винаги имаше много работа - всички излизаха да напазаруват след почивните дни, и Чарли се прибра капнал в къщата на номер сто и дванайсет. Тъкмо посегна с вилицата да вземе третото парче пай със свинско, когато чу, че на вратата се чука.
- Кой ли е? - възкликна Кити, докато Сал слагаше в чинията на брат си втори картоф.
- Има само един начин да разберем, моето момиче - отговори Чарли, но изобщо не се помръдна.
Ще не ще, Кити стана от масата, ала се върна след миг, навирила нос.
- Беки Салмън. Разправя, че „желаела да си поговори“ с теб.
- Виж ти, откога така? Покани госпожица Салмън в гостната - подсмихна се Чарли.