Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
И Бети отбеляза, че новият костюм му стои много добре, но едва след като приключи с дългата колонка от цифри. Чарли понечи да и върне комплимента и да каже, че май е поотслабнала, ала точно тогава тя се пресегна и си взе поредната паста.
Прокара лепкав пръст по месечния отчет, после свери цифрите с написаното на ръка банково извлечение. Под чертата вписа ясно и четливо с перодръжката „осем лири стерлинги и четиринайсет шилинга“.
- Както е тръгнало, на четирийсет години ще бъдем милионери - подсмихна се младежът.
- На четирийсет години ли, Чарли Тръмпър? - повтори презрително Беки. - Не си се разбързал особено.
- В смисъл?
- В смисъл че се надявам да го постигнем много преди това.
Чарли прихна в гръмък смях колкото да прикрие, че не е съвсем убеден дали Беки не го взима на подбив. След като се увери, че мастилото е изсъхнало, тя затвори счетоводните книги и ги прибра в чантата, а Чарли се приготви да заключи фурната. Щом излязоха на улицата, той пожела на съдружницата си „лека нощ“ и и се поклони прекалено ниско. Завъртя ключа и се отправи към къщи. Засвирука фалшиво „Далеч е Типърери“9 и се загледа в залязващото слънце. Дали наистина щеше да натрупа един милион още преди да е навършил четирийсет, или Беки само се заяждаше с него?
Тъкмо да подмине къщата на Бърт Шорокс, когато спря като попарен. Пред входа на номер сто и дванайсет стоеше отец О’Мали, облечен в дълго черно расо и нахлупил черна шапка, в ръката си държеше черна библия.
3.
Чарли седеше в купето на влака за Единбург и си мислеше за онова, което беше направил през последните четири дни. Беки бе определила решението му като неразумно. Сал пък не беше проявила такава тактичност и бе отсякла, че постъпва глупаво. Госпожа Смели беше на мнение, че е трябвало да изчака да го мобилизират, вместо да се записва доброволец, а Грейс още се грижеше за ранените на Западния фронт и дори не знаеше какво е предприел брат и. Колкото до Кити, тя само се нацупи и попита как ще живее без него.
Както известяваха в писмото, редник Джордж Тръмпър бе загинал на втори ноември 1917 година на фронта, докато атакувал храбро врага при Полигън Уд. Онзи ден по време на нападението, разпростряло се на цели петнайсет километра, бяха загинали над хиляда души, та не беше изненадващо, че писмото на лейтенанта е кратичко и без излишни сантименталности.
Чарли не мигна цяла нощ и на другата сутрин отиде пръв в наборната комисия на Грейт Скотланд Ярд. Върху плаката на стената пишеше, че се търсели доброволци от осемнайсет до четирийсет години, които да попълнят войската на генерал Хейг.
Чарли още не бе навършил осемнайсет и се молеше да не го отпратят.
Сержантът от наборната комисия излая:
- Име?
Младежът се опъна като струнка и почти изкрещя:
- Тръмпър.
Зачака със свито сърце.
- Дата на раждане? - каза мъжът с три бели нашивки върху ръкава.
- Двайсети януари 1899 година - отвърна без колебание Чарли, макар че се поизчерви.
Сержантът го погледна и му намигна. Без да казва нищо, вписа буквите и цифрите във формуляра.
- Махни шапката, млади момко, и се яви на преглед при военния лекар.
Медицинската сестра заведе Чарли в тесен като килия кабинет, където възрастен мъж в дълга бяла престилка му каза да се съблече гол до кръста, да се изкашля, да си покаже езика и да си поеме дълбоко въздух, след което го преслуша. Прегледа му и очите и ушите, сетне го удари с гумено чукче по капачките на коленете. После Чарли си свали панталоните и гащите - правеше го за пръв път пред чужд човек – и научи, че не страда от предавани по полов път болести, макар да не знаеше какви точно са те.
Загледа се в огледалото, докато му мереха ръста.
- Метър седемдесет и четири - оповести санитарят.
„Но продължавам да раста“, понечи да добави Чарли, докато махаше гъстия черен перчем от очите си.
- Зъби в добро състояние, очи кафяви - заяви възрастният лекар. - Общо взето, си здрав - допълни той.
Старецът наслага няколко чавки в кафеникавия формуляр, после каза на Чарли да се върне при онзи с трите бели нашивки.
Младежът се озова на поредната опашка, преди да се изправи отново лице в лице със сержанта.
- Ставаш, млади момко. Подпиши се тук и тук и ще ти издадем направление.
Чарли се подписа на мястото, посочено му от сержанта. Забеляза, че мъжът е без палец.
- Почетната артилерийска рота или Кралският стрелкови полк? - попита сержантът.
- Кралският стрелкови полк - отвърна Чарли. - Там е служил баща ми.