Търговецът

- Слушам! - излая Филпот.

Пъстрата тълпа изгледа уплашено мъжа, който през следващите три месеца щеше да отговаря за живота им. В края на краищата беше виждал противника и се беше прибрал в родината, за да разказва.

- Е, да тръгваме - подкани той и закрачи пред подопечните си, понесли багажа в какво ли не, като се почне от очуканите куфари и се стигне в пакетите, увити в амбалажна хартия, по улиците на Единбург - бързаше вероятно от страх да не би местните жители да забележат колко недисциплинирани са новобранците.

Въпреки че те изглеждаха пълни аматьори, минувачите спираха, насърчаваха ги с възгласи и им ръкопляскаха. Чарли забеляза с крайчеца на окото, че един от насъбралите се е опрял единствената си ръка в единствения си крак. След двайсетина минути вече бяха изкачили най-високия хълм, който младежът беше виждал и от който буквално останаха без дъх, и влязоха в казармата в Единбургската крепост.

Оная вечер Чарли почти не отвори уста - слушаше различните диалекти на мъжете около себе си. След вечерята, която се състоеше от грахова супа - „По едно грахче на всеки“, подметна ехидно дежурният ефрейтор, - и от вкусно говеждо, Чарли, който е всяка изминала минута научаваше нови и нови думи, беше разквартируван в просторен гимнастически салон, където временно бяха наслагани четиристотин легла, широки само шейсет сантиметра и отстоящи едно от друго едва на трийсетина сантиметра. Върху тъничкия росерен дюшек имаше един чаршаф, една възглавница и едно одеяло. Такива били разпоредбите на краля.

За пръв път на Чарли му хрумна, че условията в къщата на Уайтчапъл Роуд могат да минат и за луксозни. Беше капнал от умора, свлече се на неоправеното легло и заспа, въпреки това на другата заран се събуди още в четири и половина. Днес обаче не му се налагаше да ходи за стока, нито пък можеше да избира каква ябълка да изяде на закуска - зелена или червена.

В пет часа самотната тръба извади другарите му от тревожния унес. Чарли вече беше станал, беше се измил и се бе облякъл, когато в помещението влезе мъж с две нашивки върху ръкава. Той затръшна вратата и изкрещя:

- Ставайте, ставайте де!

Зарита долната табла на леглата, където още имаше заспали. Новобранците наскачаха и се наредиха на опашка, за да се измият на легените с ледена вода, която се сменяше само веднъж на трима души. Някои отидоха и до тоалетната в дъното на коридора, която според Чарли смърдеше по-ужасно и от средата на Уайтчапъл Роуд в задушен летен ден.

Закуската се състоеше от черпак овесена каша, половин чаша мляко и парче сухар, никой обаче не възропта. Веселата олелия, която цареше в помещението, не би оставила у германците и следа от съмнение, че новобранците са сплотени срещу общия враг.

В шест, след като леглата бяха оправени и проверени, всички излязоха в студената тъмна нощ и отидоха на плаца, покрит с тънък слой сняг.

- Ако това тук е хубавата Шотландия - каза някой на лондонско просторечие, - тогава аз съм холандец.

Чарли се усмихна за пръв път, откакто бе напуснал Уайтчапъл, и отиде при младеж, който бе доста по-нисък от него и който, пъхнал длани между бедрата си, ги търкаше, за да се постопли.