Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Откъде си? - попита той.
- От Поплър12, мой човек. А ти?
- От Уайтчапъл.
- Значи не си от нашите.
Чарли се вторачи в новия си познат. Момчето бе високо най-много метър и шейсет, беше кльощаво, с черна къдрава коса и блеснали очи, които постоянно шареха, сякаш хлапакът само се чуди каква беля да направи. Лъснатият костюм с кръпки на лактите му беше възголям, раменете под него приличаха на закачалка.
- Казвам се Чарли Тръмпър.
- Томи Прескот - екна в отговор.
Младежът протегна топла длан. Чарли я стисна силно.
- Тихо там в строя - ревна старшината. - А сега се стройте в редици по трима. Най-високите отдясно, най-ниските отляво. И по-чевръсто!
Те се разделиха.
Следващите два часа посветиха на онова, което старшината нарече „строева подготовка“. Снегът се сипеше ли, сипеше от небето, но Филпот явно си бе наумил по плаца да не се задържи и снежинка. Новобранците маршируваха в редица по четирима, която, както Чарли научи след време, се наричала „взвод“. Движеха ръцете на височината на кръста и вдигнали глава, правеха по сто и двайсет крачки на минута.
- По-бодро, момчета!
- Марширувайте в крак!
Ето какво Чарли чуваше непрекъснато.
- Швабите също маршируват някъде и само това и чакат да ви се нахвърлят - убеждаваше ги старшината под сипещия се сняг.
Ако още си беше в Уайтчапъл, Чарли на драго сърце би кръстосвал напред-назад из пазара от пет сутринта до седем вечерта, а после би изиграл в клуба и някой боксов рунд, би обърнал една-две бири и на другия ден би повторил всичко отначало, без дори да се замисля, но когато в девет часа старшината им даде десет минути почивка, той направо се свлече - едвам се държеше на крака. Вдигна очи и видя, че Томи Прескот се е надвесил над него.
- Една цигара?
- Не, благодаря. Не пуша - отвърна Чарли.
- С какво се занимаваш? - поинтересува се другият младеж, както си палеше цигарата.
- Имам хлебарница на ъгъла на Уайтчапъл Роуд - поясни Чарли - и...
- Я не се занасяй - прекъсна го Томи. - Сега остава да ми кажеш, че баща ти е кмет на Лондон.
Чарли се засмя.
- Не съвсем. Ами ти с какво си вадиш хляба?
- Работех в една пивоварна. „Уитбред и сие“ на Чизел Стрийт в Централен Лондон. Товарех буретата на впрегната в коне каруца и ги разкарвах из Ист Енд. Е, не ми плащаха много, но всяка вечер се отцепвах като свиня.
- И защо си се записал доброволец?
- Дълго е за разправяне - рече Томи. - Като начало...
- Ей, вие там! Бързо в строя - ревна старшина Филпот и през следващите два часа и двамата нямаха дъх да си кажат и дума: маршируваха напред-назад, напред-назад, докато накрая Чарли не изпита чувството, че когато накрая спрат, краката му със сигурност ще се подкосят.
Обядът се състоеше от хляб и сирене, каквито той не би дръзнал да предложи на госпожа Смели. Докато се хранеха лакомо, научи как на осемнайсет години Томи трябвало да избира дали две години да търка наровете, или да се запише доброволец и да се сражава за краля и за родината. Хвърлил чоп и се паднал кралят.
- Две години ли? - учуди се Чарли. - Защо?
- Задигах по някое буре бира и се спазарявах с по-отраканите кръчмари. Правех го още от самото начало. Но накрая ме спипаха. Инак можех да си карам така до Второ пришествие. А преди един век са щели или да ме обесят на мига, или да ме изселят в Австралия, така че не мога да се оплача. В края на краищата съм учил за това.
- Как така си учил за това? - попита Чарли.
- Ами баща ми беше професионален джебчия. Неговият баща също. Само да беше видял каква физиономия направи капитан Трентам, когато разбра, че съм предпочел да служа в стрелковия полк, вместо да се връщам в пандиза.
Обядът продължи всичко на всичко двайсет минути, после ги заведоха да им раздадат униформи. Оказа се, че Чарли е стандартният размер, и бързо му намериха подходяща униформа. Виж, за Томи се наложи да търсят дълго куртка и панталони, с които той да не изглежда така, сякаш е тръгнал на надбягване с чували.
Върнаха се в спалното помещение, Чарли сгъна най-хубавия си костюм и го прибра под леглото до това на Томи, после тръгна да се разхожда с напета стъпка в новата си униформа.
- Свалени са от мъртъвци - предупреди Томи, след като огледа хубаво куртката на своя приятел.
- Как така от мъртъвци?
- Тия униформи са върнати от фронта. Изпрали са ги и са ги позакърпили - поясни другият младеж и посочи петсантиметровата кръпка точно над сърцето на Чарли. - Готов съм да се обзаложа, че е от щик - допълни той.
След още два часа строева подготовка на леденостудения плац ги пуснаха за вечеря.