Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Кити пак тръгна от немай-къде към входната врата, а Чарли вдигна с пръсти остатъка от пая със свинско и стана от кухненската маса. Отиде в единствената друга стая, където нямаше легла. Седна в старото кожено кресло и зачака, без да престава да дъвче. След миг влезе и Фуклата, която застана насред помещението, точно пред младежа. Не каза и дума. Чарли беше направо изумен колко е дебела. Макар да беше с пет-шест сантиметра по-ниска от него, сигурно тежеше десетина килограма повече, наистина си беше тежка категория. Фуклата очевидно не се беше отказала да се тъпче с поничките на баща си. Чарли се вторачи в снежнобялата и блуза и в тъмносинята плисирана пола. Върху джобчето на синьото сако - последна мода, се мъдреше златен орел, об- рамчен с думи, каквито младежът виждаше за пръв път. Върху късата черна коса на момичето се мъдреше червена кордела, климнала на една страна. Чарли забеляза, че черните обувчици и белите чорапи на Бети бяха, както винаги, без петънце по тях.
Щеше да я покани да седне, ако имаше къде - той се беше разположил на единственото кресло в стаята. Нареди на Кити да ги остави сами. Тя го изгледа предизвикателно, но после излезе, без да каже и дума.
- Е, какво искаш? - попита Чарли, след като чу, че вратата се затваря.
Ребека Салмън се разтрепери като листо, явной беше трудно да намери думите.
- Дойдох при теб заради случилото се с майка ми и баща ми - изрече бавно и предпазливо - Чарли забеляза отвратен, че от акцента на Ист Енд не е останала и следа.
- И какво толкова се е случило на майка ти и баща ти? - промърмори той с надеждата Веки да не забележи, че гласът му едва е започнал да мутира.
Момичето се разплака. Чарли се втренчи през прозореца - не знаеше какво друго да направи.
Беки продължи разтреперана:
- Тате загина нощес при въздушното нападение, мама я откараха в Лондонската болница.
Най-неочаквано тя млъкна и не обясни нищо повече. Чарли скочи от креслото.
- Никой не ми е казал! - възкликна той и закрачи напред-назад из стаята.
- Нямало е откъде да научиш - вметна Веки. - Не съм съобщила дори на хлебарите във фурната. Мислят, че татко е болен.
- Да им кажа ли аз? - предложи Чарли. - За това ли си дошла?
- Не - отвърна Веки и вдигна глава. След малко допълни: - Искам да поемеш фурната.
Чарли бе толкова смаян от предложението, че макар и да бе застанал на едно място, дори не опита да отговори.
- Татко все повтаряше, че не след дълго и ти ще притежаваш магазин, та си рекох, че...
- Да де, но аз не разбирам нищо от фурни и от хляб - изпелтечи Чарли и пак седна тежко на креслото.
- Работниците във фурната знаят всичко, каквото трябва да се знае, а и подозирам, че до няколко месеца ти ще научиш повече и от тях. Сега фурната се нуждае от човек, който да разбира от търговия. Според татко си наследил нюха на дядо си Чарли, а всички знаем, че той беше най-добрият търговец.
- Ами сергията?
- Сергията е на две крачки от фурната, ще можеш да наглеждаш и нея. - Младата жена се поколеба и допълни: - Виж, не съм сигурна дали ще успееш да задържиш доставките по домовете.
- И за тях ли знаеш?
- Знам дори как в събота, малко преди татко да отиде в синагогата, си му върнал последните пет шилинга. Ние с него нямахме тайни.
- А какви са условията? - поинтересува се Чарли, отново усетил, че и този път изостава от момичето.
- Ти поемаш и сергията, и фурната, ще бъдем съдружници и ще делим наполовина.
- А ти какво ще вършиш, за да си спечелиш своя дял?
- Всеки месец ще проверявам счетоводните книги и ще внимавам да си плащаме навреме данъците и да не нарушаваме разпоредбите на кметството.
- Никога досега не съм плащал данъци - възропта Чарли, - а и кой го е грижа за кметството и за пикливите му разпоредби!
Беки за пръв път впери в него черните си очи.
- Хората, които се надяват някой ден да станат сериозни предприемачи, ето кой, Чарли Тръмпър.
- Не ми се вижда честно да делим наполовина - възрази пак младежът - още се опитваше да се наложи.
- Моята фурна струва много повече от твоята сергия, а и от нея се изкарват повече пари.
- Да, изкарваха се, преди баща ти да умре - отсече Чарли и веднага съжали за думите си.
Беки отново наведе глава.
- Искаш ли да станем съдружници, или не искаш? - пророни тя.
- Шейсет на четирийсет - каза Чарли.
Младата жена се подвоуми, сетне най-неочаквано протегна ръка. Чарли стана от креслото и се ръкува енергично с нея, за да скрепи сделката.
След погребението на Дан Салмън Чарли се опитваше всяка сутрин да чете „Дейли Кроникъл“ с надеждата да разбере какво става с Втори батальон на Кралския стрелкови полк и къде се намира баща му. Знаеше, че частта се сражава някъде във Франция, но във вестника не пишеше точно къде.