Търговецът

Една съботна сутрин, след като бе ходил на тържището за стока и вече се връщаше в Уайтчапъл, Чарли чу пронизителния вик:

- Британските войски изклани на Сома - крещеше вестникарчето, застанало с вестник над главата на ъгъла на „Ковънт Гардън“.

Чарли се раздели с половин пени в замяна на брой на „Дейли Кроникъл“, после седна на тротоара и зачете, като търсеше познати думи. Научи за смъртта на хиляди английски войници, участвали заедно с французите в битка срещу войската на кайзер Вилхелм. Злополучното сражение се бе превърнало в истинска касапница. Генерал Хейг бе предрекъл, че ще напредват по четири километра на ден, накрая обаче се беше оказало, че са преминали в отстъпление. Възгласът „За Коледа ще си бъдем у дома“ сега звучеше като куха хвалба.

Чарли метна вестника в канавката. Още не се беше родил германец, който да убие баща му, момчето беше сигурно в това, въпреки че напоследък се чувстваше гузно: Грейс беше заминала медицинска сестра в лазарет само на осемстотин метра от фронтовата линия.

Макар да му пишеше всеки месец, тя не можеше и не можеше да установи къде точно се намира баща им.

„Тук има към половин милион войници - обясни веднъж Грейс, - всички са премръзнали, мокри до кости и преглад- нели, приличат си като две капки вода.“

Сал още беше келнерка на Комършъл Роуд и през свободното си време не правеше друго, освен да си търси съпруг, виж, Кити не се затрудняваше да си намери колкото си иска мъже, при това готови да задоволят всяка нейна прищявка. Всъщност от трите сестри единствена Кити разполагаше с достатъчно време през деня, за да помага на сергията, но тъй като никога не ставаше преди изгрев слънце и се запиляваше нанякъде много преди то да е залязло, и досега, както би се изразил дядо им, не беше „актив“ за брат си.

Трябваше да мине доста време, докато малкият Чарли престане да се обръща, за да пита: „Това колко струва, дядо?“, „Ако дам на госпожа Ръгълс малко плодове на вересия, дядо, после ще ми ги плати ли?“ Чак след като изплати до последното пени новата сергия и не му остана и пукнат грош, момчето започна да осъзнава, че дядо му наистина е бил много добър търговец.

През първите няколко месеца той и сестрите му печелеха общо само по някое и друго пени на седмица и Сал бе убедена, че ако и занапред се затрудняват да си плащат наема, рано или късно ще се озоват в приют за бедни. Умоляваше как ли не Чарли да продадат старата сергия на дядо си, за да изкарат малко пари, той обаче беше непреклонен:

- За нищо на света!

После добавяше, че предпочита да умре от глад и да остави реликвата да изгние в задния двор, отколкото да види как чужд човек продава на нея.

Не след дълго нещата потръгнаха и Чарли успя да спечели от най-голямата сергия на света достатъчно, та Сал да си купи рокля втора употреба, Кити - чифт обуща, а Чарли - костюм трета употреба.

Още си беше слабичък - сега бе в категория „Муха“, - не беше и много висок, но след като навърши седемнайсет години, започна да забелязва, че жените на ъгъла на Уайтчапъл Роуд, закичващи с бели пера всеки в цивилни дрехи, който изглежда на възраст между осемнайсет и четирийсет, вече му хвърлят нетърпеливи погледи - не ти трябват лешояди.