Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– А, ти ли си. Влизай!
– Умник, трябва да поговорим – каза Марта и решително влезе в стаята му.
Той кимна и включи чайника. Отвори шкафа и извади две перфокарти, един чук и няколко кабела, преди да намери нескафето. Зад буркана имаше и две чаши. Когато водата кипна, той ги напълни и добави нескафе.
– Опасявам се, че нямам никакви бисквити, но...
– Това е предостатъчно – отговори Марта, взе чашата с нескафе и седна на дивана. – Знаеш ли какво? Сигурно ще ти прозвучи откачено, но според мен ни упояват. Дават ни прекалено много хапчета. Точно затова ни е обхванала такава летаргия.
– Наистина ли? Искаш да кажеш, че...
Той дискретно изтика един разглобен радиоприемник марка „Грундиг“ под креслото, като се надяваше тя да не го е забелязала.
– Е, значи не бива да им позволяваме да продължават така!
– Разбира се! Трябваше да действаме още когато решихме да обявим протест.
Той я хвана за ръката и леко я потупа.
– Но, мила моя, все още не е късно.
Очите на Марта проблеснаха и лицето й светна.
– Знаеш ли, мислех си за нещо. В затвора те пускат да излизаш на чист въздух поне веднъж дневно, а тук изобщо не ни извеждат.
– Не знам колко е чист въздухът около затворите, но да, разбирам какво искаш да кажеш.
– Затворниците излизат на открито поне по един час на ден, а освен това им дават питателна храна и могат да се запишат на трудово обучение в работилници, ако искат. Всъщност те са по-добре от нас.
– Работилници? – повтори Умника.
Това беше предизвикало интереса му.
– Нали разбираш? Аз искам да живея възможно най-дълго, но освен това искам и да живея интересно.
Марта се наведе и прошепна нещо на ухото му. Умника повдигна вежди и поклати глава. Но Марта не се отказваше.
– Умник, аз много внимателно съм премислила всичко...
– Добре тогава – каза той. – Защо не? Защо не...
После се облегна назад в креслото си и избухна в смях.
4.
Сестра Барбара отчетливо потропваше с токчетата си, докато бързаше по коридора. Тя отвори вратата на склада, издърпа количката си и подреди лекарствата на нея. Всеки от двайсет и двамата клиенти имаше собствен комплект от лекарства и беше нейна задача да ги следи. Директорът Матсон беше придирчив по отношение на лекарствата и всички по-възрастни клиенти имаха лични рецепти. Но някои от хапчетата, например червените, се раздаваха на всички обитатели на дома. Както и светлосините хапчета, въведени отскоро. Те помагаха на възрастните хора да загубят апетита си.
– Така ще ядат по-малко и няма да се налага да купуваме толкова много храна – беше обяснил директорът.
Сестра Барбара се зачуди дали това е етично, но не посмя да повдигне въпроса пред него, защото не искаше да загуби одобрението му. Искаше да постигне нещо в живота си. Майка й я беше отгледала сама, докато работеше като домашна прислужница в луксозния район „Дюрсхолм“. Никога не беше печелила достатъчно и бяха доста бедни. Веднъж, когато Барбара беше отишла с майка си на работа, беше видяла модерните картини, блестящите сребърни прибори и шарките, подредени по паркета на пода. Беше видяла „тузарите“, за които работеше майка й, облечени в кожи и красиви дрехи. Така и никога не забрави за този различен живот, който беше зърнала тогава.
Директорът Матсон също беше част от света на успелите хора. Беше с двайсет години по-възрастен от нея, енергичен и съобразителен, с богат опит в бизнеса. Но най-вече той имаше много власт и влияние и тя беше осъзнала, че може да й помогне да успее в живота. Затова попиваше всяка негова дума и му се възхищаваше. Може и да беше натежал с няколко излишни килограма и да работеше твърде много, но беше богат, а с кафявите си очи, тъмната коса и очарователните обноски й напомняше на италианец. Не мина много време и тя се влюби в него. Беше женен, но тя се надяваше на нещо повече. Скоро двамата се впуснаха в любовна афера. И щяха да отидат на почивка заедно.
Сестра Барбара забърза по коридора, за да раздаде хапчетата на старите хора. После прибра количката в склада и се върна в офиса. Сега й оставаше само да подреди книжата на бюрото си, така че Катя – нейната заместничка, докато беше в отпуск – да започне работа на чисто бюро. Сестра Барбара седна пред компютъра със замечтан поглед. „Утре – помисли си тя. – Утре.“ Двамата с Ингмар най-сетне щяха да избягат от всичко и просто да бъдат заедно.