Дребната старица, която наруши всички правила

Марта седна на ръба на леглото и успя да пъхне краката си в чехлите. Ох, беше ужасно неудобно и директор Матсон им се беше разкрещял по най-невъзпитан начин. Тя погледна към нощната си масичка. Там беше оставен тирбушонът, който Умника й беше подарил „за бъдещи празненства“, както се беше изразил той. За съжаление, такива нямаше да има. След празненството сестра Барбара ги беше заключила в стаите им и сега можеха да напускат етажа само ако ги придружаваше някой от персонала. На всичко отгоре им бяха дали и някакви червени хапчета, „за да се успокоят“. Колко скучен беше станал животът!

И като стана дума за хапчета – защо възрастните хора винаги трябваше да пият толкова много хапчета? Гълтаха едва ли не повече хапчета, отколкото храна. Може би точно от това бяха станали толкова скучни? Преди постоянно играеха карти и си ходеха на гости по стаите след осем вечерта. Но откакто старческият дом се управляваше от „Диамант“, вече не се случваха такива неща. В днешно време не правеха почти нищо, а ако все пак им се удадеше възможност да поиграят на карти, или заспиваха по време на играта, или забравяха за какво са седнали. Кристина, която толкова обичаше да чете литературните класици, вече дори нямаше енергия да прелисти някое списание, а Ана-Грета, която преди обичаше да слуша концерти за духова музика и някои от популярните изпълнители на шведска народна музика, сега само гледаше грамофона си и дори не се сещаше да свали плочите от лавицата. Умника от цяла вечност не беше изобретявал нищо ново, а Греблото вече не се грижеше както трябва за своите растения. През повечето време само гледаха телевизия и никой не правеше нищо особено. Нещо не беше наред – нещо съвсем не беше наред и това беше ужасно.

Марта стана, подпря се на проходилката и влезе в банята. Докато си миеше лицето и зъбите и се занимаваше със сутрешния си тоалет, продължи да разсъждава. Нали точно тя беше възнамерявала да протестира и да вдигне революция? А ето я сега – пак нищо не правеше. Вторачи се в огледалото и видя колко изтощена изглеждаше. Беше бледа, а бялата й коса стърчеше във всички посоки. Въздъхна силно и се протегна за гребена си, но без да иска, събори шишенцето с червените хапчета на земята. Те се пръснаха по целия под на банята като ядосани червени точки. Нямаше никакво желание да ги събере. Марта изсумтя и вместо това просто ги избута с крак към канала.

После продължи в същия дух, като изхвърли и някои от другите си хапчета, и след няколко дни вече се чувстваше доста по-жизнена. Започна отново да плете и си спомни колко обичаше криминални романи, така че се зае с купчината трилъри на нощната си масичка. Тогава и революционният й плам се върна.