Дребната старица, която наруши всички правила

Петимата дълго гледаха продуктите, без да кажат дума. Умника разроши късо подстриганата си коса, Греблото сложи ръка на гърдите си и въздъхна, Кристина ахна, а Ана-Грета изръмжа:

– Кой знае колко е струвало всичко това!

– Никой няма да забележи, ако си вземем малко – каза Марта.

– Но как така ще им крадем от храната? – попита Кристина.

– Това не е кражба. Според теб откъде са взели парите, за да купят тази храна? Ние просто си взимаме онова, което вече сме платили. Ето, дръж това.

Марта им подаде едно парче печено пиле и Греблото, който винаги огладняваше вечер, пръв отхапа от него.

– Освен това ни трябват ориз, подправки и брашно, за да приготвим сос – каза Умника, който вече се беше събудил както трябва.

Той не беше само изобретател, но и добър готвач. Бившата му жена беше приготвяла единствено храна, която не ставаше за ядене, така че той се беше принудил да се научи да готви сам. След това, с времето, беше осъзнал, че тя не просто е била несръчна в кухнята, а като цяло е възприемала живота като проблем, затова се беше развел с нея. И до ден днешен продължаваше да сънува кошмари, в които тя стоеше до леглото му, оплакваше се от нещо и размахваше точилка в ръката си. Но пък му беше родила син, за което й беше благодарен.

– За соса ще ни трябва и хубаво вино – добави Умника, огледа се и видя стелажа за вино на стената. – Еха, погледнете само тези бутилки...

– Не можем да взимаме от тях – възрази Марта. – Ще ни хванат. А ако никой не разбере, че сме идвали, ще можем да дойдем поне още няколко пъти.

– Ами, ами. Храна без вино е като автомобил без колела – обяви Умника.

Той отиде до стелажа и извади две от най-хубавите бутилки. После забеляза как го гледа Марта и сложи ръка на рамото й, за да я успокои:

– Ще отворим бутилките, ще изпием виното и след това ще ги напълним със сок от червено цвекло, за да не забележат.

Марта го изгледа с възхищение. Умника винаги имаше решение за всяка дилема. Беше вечен оптимист, който вярваше, че проблемите съществуват само за да бъдат решавани. Напомняше й за нейните родители. Когато двете със сестра й се бяха облекли с техните дрехи и бяха сътворили страшна бъркотия, мама и татко, естествено, им се бяха скарали, но освен това добре се бяха посмели на цялата история. Винаги бяха смятали, че е по-добре да имаш беля вкъщи и щастливи деца, отколкото всичко да е идеално подредено, но децата да са нещастни. Девизът им гласеше: „Всичко ще се оправи от само себе си“. И Марта беше съгласна с него. Всичко винаги се оправяше.

Скоро дъските за рязане, тиганите и тенджерите влязоха в употреба и петимата се включиха в готвенето. Марта сложи във фурната едно пиле, Умника приготви невероятен сос, Греблото направи вкусна салата, а Кристина правеше всичко по силите си, за да не им пречи. Като млада беше ходила на училище за домакини, но след това през целия си живот беше имала кухненски прислужници, така че беше забравила всичко, което беше научила. Единственото, в което се чувстваше напълно уверена, беше рязането на краставици.