Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
По-късно вечерта, когато служителите си тръгнаха, Марта все пак се качи до кухнята. Греблото толкова щеше да се зарадва, ако му донесе салата. Беше доста потиснат, защото синът му не се беше обаждал скоро, и имаше нужда да се разсее.
На Марта също й се искаше да има семейство, но любовта на живота й я беше напуснал, когато синът й беше само на две годинки. Момченцето й имаше трапчинки и къдрава руса коса и в продължение на пет години беше най-голямата й радост. През последното лято бяха ходили в провинцията, за да разгледат конете в конюшнята, да събират боровинки в гората и да ловят риба на езерото. Но в една неделна сутрин, докато Марта все още спеше, той беше взел въдицата и беше слязъл на кея. И точно там го беше намерила тя – удавен до един от стълбовете. След този трагичен инцидент тя едва ли щеше да намери сили в себе си да продължи, ако не бяха нейните родители. Имаше няколко връзки с мъже след смъртта на любимото си момченце, но когато се беше опитала да забременее отново, беше направила спонтанен аборт. В крайна сметка, с напредването на възрастта, тя се отказа от идеята да има семейство. Фактът, че нямаше дете, й причиняваше голяма скръб, макар че никога не го показваше. Вместо това пазеше болката си в тайна, а смехът е в състояние да скрие толкова много. Беше открила, че хората се заблуждават твърде лесно.
Марта се отърси от мислите си, промъкна се на пръсти в офиса на сестра Барбара и отвори шкафа. Споменът за уханието на вкусната храна я накара нетърпеливо да извади универсалния ключ. Но когато се качи на горния етаж, плановете й се сблъскаха с неочаквана пречка. Вместо ключалката на вратата имаше едно от онези странни устройства, които се отварят с пластмасова карта. Кухнята на старческия дом „Диамант“ беше превърната в непревземаема крепост! Обзе я такова разочарование, че й трябваха няколко минути, за да се овладее и да си тръгне. Но Марта не се отказа; вместо това извика асансьора, за да слезе в мазето. Може би в подземието на сградата имаше килер или друг склад?
Когато вратите на асансьора се отвориха, тя се поколеба, защото не беше сигурна къде се е озовала. В дъното на коридора се различаваше слаба светлина, която идваше от старомодната врата със стъклено прозорче в горната част. Тази врата също беше заключена, но се отвори с универсалния ключ. Марта предпазливо бутна вратата и от другата страна нахлу студен освежаващ зимен въздух. Чудесно – беше открила път навън! Студеният въздух й помогна да проясни мислите си и тя изведнъж си спомни за стария ключ от дома на родителите си. Той много приличаше на универсалния ключ с триъгълно езиче. Беше сигурна, че ако размени ключовете, никой няма да забележи разликата. Марта затвори вратата, която водеше навън, включи осветлението и пое по друг коридор. На една от вратите имаше табелка, която гласеше: „ЗАЛА ЗА ФИТНЕС – САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“. Марта отключи вратата и надникна вътре.
Помещението нямаше прозорци, затова й отне известно време да намери ключа за осветлението. Флуоресцентните светлини с примигване се събудиха и пред очите й се разкриха въженца за скачане, гирички и велоергометри. До стените имаше лежанки, пътечка за бягане и някакви странни устройства, които не знаеше как се наричат. Значи в старческия дом „Диамант“ бяха съкратили профилактичните упражнения за обитателите, но в същото време поддържаха зала за фитнес само за персонала! Толкова пъти бяха питали дали няма да им върнат залата за гимнастика, но новите собственици им бяха отказали. На Марта й се прииска да разбие вратата с ритник, което щеше да бъде доста трудно на нейната възраст, така че се задоволи да изръмжи всички обидни думи, за които се сети, изви гръб като котка и заплашително размаха юмрук.
– Ще си платите за това! – закани се тя. – Почакайте и ще видите!
Когато се върна горе, тя пъхна стария си ключ под вратата и го задърпа с всичка сила, докато не го изкриви. После окачи изкривения ключ в шкафа, така че никой да не заподозре нищо, когато стане ясно, че той не може да отвори вратата. След това скри универсалния ключ в сутиена си, легна си и се зави до брадичката. Първата стъпка от всяка революция беше възможността за свободно движение. Вече имаха тази възможност. Марта затвори очи и с усмивка на уста сънува приключенията на една банда от старци разбойници, които обраха банка и бяха приветствани като герои, когато отидоха в затвора.
5.
Плановете за бъдещето, които чертаеха Марта и Умника, ставаха все по-дръзки. Мечтата им беше дала нови сили, а смелостта им нарастваше. Междувременно в старческия дом продължаваха да съкращават разходите. От администрацията спряха да им дават кифли със следобедното кафе, а самото кафе беше ограничено до три чаши на ден. Когато възрастните хора се заеха да украсяват коледната елха, ги очакваше нов удар. Администрацията вече нямаше да им осигурява коледната украса.