Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Упражнения в зала за фитнес! Да не сме роби? – възкликна Греблото и изпи боровинковия си ликьор на един дъх, все едно беше шот с чиста водка.
Това го накара да се закашля и той гневно погледна към Марта. В отговор пълничката дребна старица му се усмихна толкова мило и дружелюбно, че му стана неудобно. Не, тя не искаше да ги превърне в роби – просто искаше най-доброто за тях.
– Слушайте! Според мен трябва да дадем шанс на Марта – подкрепи я Умника.
Макар че не се интересуваше особено от физическо възпитание, той все пак си даваше сметка, че дори няма да успее да се отдалечи от старческия дом „Диамант“, ако не влезе във форма. Марта го погледна окуражително.
– Добре, но какво толкова ще правим след това? – попитаха Кристина и Греблото в един глас.
– Ще станем най-опасните старчета на света – отговори Марта.
На думата „революция“ все още не й беше дошло времето.
6.
Греблото извади цигарата от устата си и направи още една серия с гирите. Сега му беше по-лесно, но все пак се упражняваха всяка вечер вече повече от месец, дори през почивните дни. До него беше Кристина, на велоергометъра, а малко по-нататък бяха Ана-Грета и Умника, заети с едно от онези устройства, които стягаха мускулите на гръдния кош.
– Как се справяш, Гребло?
Марта го огря с топлата си усмивка и приятелски го потупа по рамото.
– Чудесно – изпъшка той с почервеняло лице.
Греблото остави гирите и я погледна уморено. Марта беше на седемдесет и девет години, а преминаваше от един уред на друг без никакви проблеми и почти никога не се задъхваше. Той изобщо не се съмняваше, че когато удари последният й час, тя ще отиде сама до гроба си, ще пропълзи в ковчега и собственоръчно ще си сложи капака.
– Само още една серия, нали ще можеш? – попита го тя. – След това прибираме всичко и си тръгваме.
Греблото направи физиономия.
– Не трябва да оставяме никакви следи, Гребло, нали разбираш? И моля те, моля те, престани да пушиш. Миризмата ще ни издаде.
Греблото си помисли, че Марта му напомняше за неговата леля от Гьотеборг. Старата жена вече не беше между живите, но едно време беше учителка и тежеше точно 150 килограма. Когато учениците й не слушаха, тя ги заплашваше с думите: „Ако не пазите тишина, ще седна върху вас“. Двете с Марта сякаш бяха роднини. Но Марта имаше и друга страна: тя наистина се грижеше за хората. Всеки път, когато можеше, се измъкваше от старческия дом и ходеше до магазина на ъгъла, за да им купува плодове и зеленчуци. И дори не им даваше да плащат.
– Всичко зелено е здравословно – твърдеше тя и пускаше в ход очарователната си усмивка, а очите й блестяха.
Да се измъква от старческия дом, без никой да я забележи, се беше превърнало в игра за Марта, и тя винаги беше особено въодушевена, когато се прибираше. Понякога дори ги потупваше по бузата, за да ги окуражи. Ако Греблото още беше малко момче и беше паднал с колелото, сигурно щеше да й позволи да го прегърне, за да го успокои.
– Скоро ще имаме какво да покажем от всички тези упражнения – продължаваше Марта. – Само трябва да добавим малко витамини и въглехидрати, приятели мои, и ще бъдем готови да завладеем света!
– Ти си го завладявай – измърмори Греблото, като отново се предаде на песимизма.
В цялата история имаше нещо подозрително. Марта звучеше толкова целеустремено. Инстинктът му подсказваше, че тя е намислила нещо – нещо по-голямо, отколкото той дори можеше да си представи.
– Добре, стига толкова за днес – подвикна им тя. – Не забравяйте да избършете пода и да подсушите всички уреди. Нека да се срещнем в моята стая след половин час.
Малко по-късно, след като бяха взели душ и се бяха поосвежили, всички се събраха в стаята на Марта. Тя беше извадила една кошница с особено питателен хляб и плодове, а Умника беше намерил отнякъде енергийни напитки. Марта беше сложила и нова покривка – на червени и бели цветя.
– След още един месец тренировки би трябвало да сме в достатъчно добра форма – каза той.