Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Обзалагам се, че в затвора имат коледна украса за елхата! – просъска Марта.
– И не само това – добави Умника. – За Коледа организират екскурзии на затворниците, за да могат да излязат и да разгледат украсените витрини!
Той стана и по най-бързия възможен за него начин излетя от стаята. След известно време се върна с една коледна звезда, която беше направил от сребърно тиксо.
– Тази звезда ще трябва да свърши работа – каза той, докато я връзваше с тел на коледната елха.
Всички изръкопляскаха и Марта се усмихна. Умника беше навършил осемдесет, но в него все още се криеше едно малко момче.
– Колко може да струва една коледна звезда за дървото? – зачуди се на глас Ана-Грета.
– Те просто са стиснати хора, които не искат да направят нищо за другите. Изобщо не виждам нещата тук да се оправят, всъщност е точно обратното. Вчера двамата с Умника се срещнахме с някои други членове на новата администрация и предложихме подобрения, но те изобщо не ни слушаха. Ако искаме животът ни да се промени, трябва сами да направим нещо!
Марта се изправи толкова бързо, че столът й се преобърна.
– Умника и аз сме твърдо решени да направим живота си по-хубав. Искате ли да се присъедините към нас?
– Точно така! – извика Умника и също се изправи.
– Да, нека да се съберем в твоята стая и да изпием по чашка боровинков ликьор – предложи Кристина.
Усещаше, че застудява, и беше зажадняла за нещо вкусно.
– Пак ли боровинков ликьор? – измърмори Греблото. – Е, добре.
Няколко минути по-късно петимата влязоха в стаята на Марта, като вървяха в индианска нишка, и се сместиха на дивана – всички освен Греблото, който предпочете креслото. Предишния ден случайно беше седнал върху недовършеното плетиво на Марта и не искаше да рискува да повтори това преживяване. След като тя извади ликьора и напълни чашките, дискусията беше подновена. Петимата все повече повишаваха тон и накрая се наложи Марта да удари с бастуна си по масичката.
– Слушайте сега! Няма да получим нищо, ако не направим нещо – каза тя. – Ще трябва да положим усилия. А за да го направим, трябва да влезем в по-добра физическа форма. Това е ключът от служебната зала за фитнес. Всяка вечер можем тайно да влизаме там и да правим упражнения.
Тя победоносно вдигна универсалния ключ над главата си.
– Но това не е разрешено, нали? – възрази Кристина, която предпочиташе да пази диета, вместо да прави упражнения. – Ще ни хванат.
– Ако оправяме след себе си, никой няма да забележи, че сме били там – каза Марта.
– Ти каза така и за кухнята на горния етаж – оплака се Кристина. – Освен това веднага ще си счупя маникюра!
– А аз си мислех, че поне след пенсионирането ще мога да си почина – изохка Греблото.
Марта се престори, че не ги чува, но размени многозначителен поглед с Умника.
– След няколко седмици упражнения в залата за фитнес ще бъдем готови за всичко и освен това ще бъдем в по-добро настроение! – каза тя с въодушевление, което беше донякъде престорено.
Все още не можеше да сподели с тях каква беше истинската цел на този план: всеки, който иска да стане престъпник, трябва да бъде в достатъчно добра форма, за да извършва престъпления. Предишната вечер беше задрямала пред телевизора и когато отново беше отворила очи, вече даваха документален филм за един затвор. Това бързо я беше накарало да се събуди. Беше грабнала дистанционното и нетърпеливо беше натиснала копчето за запис на програмата. С нарастващо изумление проследи разказа на репортерката, която показваше работилницата и пералнята, а после и стаите на затворниците. Когато се събираха в трапезарията, можеха да избират между риба, месо и вегетариански ястия и дори получаваха пържени картофи към тях. Имаше и салата, и плодове. Марта веднага беше отишла при Умника. Двамата изгледаха заедно записаното предаване и въпреки че беше късно, продължиха да го обсъждат чак до полунощ.
Тя повиши глас – толкова, че да подчертае думите си, но не чак толкова, че да привлече вниманието на тримата служители от персонала на старчески дом „Диамант“.
– Искаме да подобрим условията си на живот, нали? В такъв случай трябва да влезем във форма. И трябва да го направим сега! Времето е ценно за нас.
Марта знаеше колко беше важно да се поддържа във форма. През петдесетте години на миналия век, когато семейството й се беше преместило да живее в Стокхолм, тя се беше записала в девическия кръжок по ритмична гимнастика на Ернст Идла. В продължение на много години се беше упражнявала редовно, за да подобри общото си физическо състояние, координацията, бързината и силата на тялото си. Въпреки че никога не беше стигнала дотам да изглежда по женски съблазнително, все пак се беше чувствала достатъчно добре. Но след това беше станала небрежна към себе си, беше напълняла и макар че се беше опитвала да спазва диета, винаги теглото й беше леко наднормено. Сега обаче имаше шанс да промени това.