Дребната старица, която наруши всички правила

Дните без сестра Барбара бяха като затишие пред буря. На повърхността всичко изглеждаше както обикновено, но нещо се беше променило дълбоко във всеки от тях. Петимата приятели пееха „Щастлив като птица“ и първото действие от „Бог под прикритие“ на Ларс-Ерик Ларсон, точно както бяха правили преди компанията „Диамант“ да поеме управлението на старческия дом. Всички им ръкопляскаха и се усмихваха за пръв път от цяла вечност. Деветнайсетгодишната Катя Ериксон от район „Фарста“, временната заместничка на сестра Барбара, изпече кекс за следобедното кафе, откри някакви инструменти за Умника и остави всички да се занимават с каквото намерят за добре. Гостите на старчески дом „Диамант“ придобиха самоувереност и когато дойде денят Катя да се качи на своето колело и да си тръгне, а сестра Барбара да се върне, в дома беше започнало да покълва бунтовното семенце на съпротивата.

– Е, явно трябва да се приготвим за най-лошото – въздъхна Умника, когато видя сестра Барбара да се приближава към стъклените врати на входа.

– Сигурно е намислила да направи още съкращения, за да угоди на директора Матсон – отбеляза Марта.

После едва забележимо им намигна:

– От друга страна, това може да ни помогне за нашата мисия.

– И още как – отвърна Умника и също й намигна.

Не бяха минали и няколко часа от завръщането на сестра Барбара в старческия дом, когато се разнесе шумът от затръшването на врати и нейните токчета по коридора. Още същия следобед тя помоли всички да дойдат във всекидневната. Когато се събраха, се прокашля и сложи на масата една купчина папки.

– За съжаление, ще се наложи да направим някои съкращения – започна тя.

Беше с хубава прическа, а на китката й се виждаше нова златна гривна.

– Когато времената са тежки, всички трябва да правим жертви – продължи сестрата. – Налага се да съкратим разходите за персонала, така че от следващата седмица ще има само по двама дежурни. Освен мен, разбира се. Това ще означава, че ще можете да излизате на разходка само веднъж седмично.

– Нали знаете, че дори затворниците излизат на разходка по веднъж на ден – възрази шумно Марта. – Не можете да правите така!

Барбара се престори, че не я е чула.

– Налага се да съкратим и разходите за храна – добави тя. – От сега нататък ще има само по едно хранене на ден. През останалото време ще се сервират сандвичи.

– Само през трупа ми! – изрева Греблото. – Трябва да получаваме истинска храна, а освен това трябва да купувате и повече плодове и зеленчуци!

– Чудя се дали е заключена кухнята на горния етаж? – прошепна Марта.

Кристина изпусна пиличката си за нокти.

– О, не – каза тя. – Пак ли кухнята?