Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Да, но от първия етаж винаги се носи миризма на вкусна храна и подправки, когато от персонала започнат да си готвят – опита се да се извини Греблото. – От това така огладнявам, че един сандвич няма да ми стигне.
– Прав си – каза Кристина Екерблом, докато дискретно си пилеше ноктите. – От персонала би трябвало да готвят същото и за нас. Тази храна, която ни носят готова и опакована в целофан, изобщо не е питателна.
Пенсионираната шапкарка, която навремето си беше мечтала да работи в библиотека, беше най-младата от всички – само на седемдесет и седем години. Тя искаше безоблачен и приятен живот, вкусна храна и спокойствие, за да си рисува акварелите. Това, което не искаше, беше да й сервират полуфабрикати. След един дълъг живот, прекаран в „Йостермалм“, най-луксозния район на Стокхолм, Кристина беше свикнала на определен жизнен стандарт.
– На персонала не дават същата храна, каквато дават на нас – съгласи се Марта. – Храната, която ухае така, е само за новите собственици на старческия дом „Диамант“ и за тяхната кухня на горния етаж.
– В такъв случай трябва да инсталираме асансьор, който може да транспортира храната им до нас – отбеляза Оскар Круп, когото наричаха Умника.
Той беше с една година по-възрастен от Кристина и винаги намираше решение за всичко. Беше изобретател по професия и преди беше собственик на работилница в район „Сундбиберг“. Той също обичаше вкусната храна, което си личеше по пухкавата му фигура. Смяташе физическите упражнения за някакво развлечение, подходящо само за хора, които си нямат друга работа.
– Спомняте ли си онази брошура, която ни дадоха, когато пристигнахме? – попита ги Марта. – „Вкусна храна от ресторанта“, така пишеше в нея. Освен това си правеха реклама с всекидневни разходки, посещения от хора на изкуството, масаж на краката и фризьор. Откакто дойдоха новите собственици, няма нищо подобно. Време е да се опълчим.
– Революция в старческия дом! – възкликна Кристина с най-драматичния си глас и размаха ръка толкова енергично, че си изпусна пиличката за нокти.
– Да, точно така – съгласи се Марта. – Един малък бунт.
– Бунт? – изсумтя невярващо Греблото. – За да организираме бунт на кораба, първо трябва да излезем в морето.
– Може би новите собственици просто изпитват финансови затруднения? – предположи Ана-Грета и оправи очилата на носа си, които бяха произведени някъде в началото на петдесетте. – В крайна сметка всичко ще се оправи, ще видите.
Тя беше работила в банка през целия си живот и разбираше, че всички предприемачи искат да излязат на печалба.
– Ще се оправи? Нищо подобно, по дяволите – измърмори Греблото. – Тези мръсници вече няколко пъти вдигнаха таксата, а все още не сме видели никакви подобрения.
– Не бъди толкова негативно настроен – каза Ана-Грета и пак си оправи очилата.
Бяха толкова стари и износени, че непрекъснато й се смъкваха на носа. Но тя не си купуваше нови очила, а само сменяше стъклата, защото си мислеше, че рамките й са вечни.
– Негативно настроен? Какво искаш да кажеш? – попита Марта. – Трябва да настояваме за подобрения! Във всяко отношение, като се започне от храната! Слушайте сега. Собствениците сигурно имат нещо вкусно за ядене в кухнята на горния етаж. Така че когато останалите от персонала си тръгнат, си мислех ние да...
Около масата се възцари въодушевление, докато Марта им излагаше своя план. Съвсем скоро пет чифта очи вече блестяха толкова ярко, колкото водата в езерото в слънчев летен ден. Всички се спогледаха и вдигнаха палец в знак на съгласие с плана.
Когато приятелите й си тръгнаха, Марта прибра боровинковия ликьор обратно в дълбините на гардероба, като си тананикаше щастливо. Сънят за банковия обир сякаш й беше дал нови сили. „Няма невъзможни неща – помисли си тя. – Но за да успее промяната, трябва да се предлагат алтернативи.“ Точно това щеше да направи. По този начин нейните приятели щяха да останат с впечатлението, че са взели всички решения съвсем сами.
2.
Когато всички излязоха от асансьора и застанаха пред офиса на горния етаж в старческия дом „Диамант“, Марта вдигна ръка и им направи знак да замълчат. Беше разгледала внимателно съдържанието на чекмеджето, в което държаха ключовете, и беше избрала ключа с триъгълното езиче – онзи вид, от който не може да се направи копие при ключар. Тя го пъхна в ключалката, завъртя го и вратата се отвори.