Илиада [bg]

първите групи троянски, изчаквайки свойте другари. Някои бягаха още в полето, подобни на крави, след като лъв ги подгони, изскочил във мрака среднощен; само една между всички сполита внезапната гибел. Първом я сграбчва със здравите зъби, врата й пречупва, [175] после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта. Цар Агамемнон Атреев така ги преследваше стръвно, всеки догонен убиваше — в паника бягаха вредом. От колесниците падаха ничком и възнак мнозина, от Агамемнон сразени, беснеещ със копие медно. [180] Ала когато дойде до града и високата крепост, в същото време бащата на хората и боговете от небесата се спусна и сам в многоизворна Ида седна на бърдо високо; светкавица в длани държеше. Той златокрила Ирида изпрати да тръгне със вести: [185] «Бързай, Иридо, изтичай и тъй заповядай на Хектор: докато вижда, че цар Агамемнон, водач на войските, с първите влиза във бой и троянския строй покосява, той да се дърпа назад, а пък другите нека подбужда да се сражават сами с враговете във лютата битка. [190] Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно, пак в колесницата скочи, на Хектора сила ще вдъхна, за да убива, догде при навесните кораби стигне, слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.» Тъй каза. Вихренобърза Ирида веднага послуша, [195] спусна се право от Ида висока към Троя свещена, богоподобния Хектор, потомък Приамов, намери вече застанал с готови коне в колесницата здрава. Пъргавонога Ирида до него се спря и продума: «Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса! [200] Татко ни Зевс олимпийски ме прати това да ти кажа: докато виждаш, че цар Агамемнон, водач на войските, с първите влиза във бой и троянския строй покосява, ти да се дърпаш назад, а пък другите смело подбуждай да се сражават сами с враговете във лютата битка. [205] Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно, пак в колесницата скочи, Кронид ще ти сила изпрати, за да убиваш, догде при навесните кораби стигнеш, слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.» Тъй рече вихренонога Ирида и в миг си отиде. [210] От колесницата скочи в прахта със доспехите Хектор, копия остри размахал, обхождаше вредом войската, всички зовеше на бой и разпалваше яростна битка. Те се обърнаха дружно и срещу ахейците спряха. Стегнаха също аргийците свойте редици отсреща. [215] Пламна сражение бурно, един срещу друг налетяха. Пръв Агамемнон се спусна, решен да се бие пред всички. Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски, кой пръв излезе тогава срещу Агамемнон Атреев: някой ли воин троянец или пък съюзник прославен? [220] Ифидамант Антеноров, огромен и много юначен, в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък. Дядо му Кис го отгледа от малък във своята къща. Кис бе родител на майка му, хубаволика Теана. Щом като стигна младежът до възраст цветуща, в дома си [225] дядо му го задържа и ожени133 за своята щерка. Право от брачната спалня пое след ахейската слава, тръгна възрадван с отбрани дванадесет кораба вити. После в Перкота остави той своите кораби стройни, в помощ пристигна пешком пред високата крепост на Троя. [230] Той пръв излезе насреща на цар Агамемнон Атреев. Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, с копие тежко Атрид не улучи; встрани то премина. Ифидамант го удари под бронята в пъстрия пояс, острото копие вкара дълбоко с ръката си мощна; [235] то не прониза докрай пъстроцветния пояс Атридов, вгъна се както олово върхът му, попаднал в среброто.134 Широковластният цар Агамемнон с десница го сграбчи и като лъв поривист го изтръгна от своя противник — шията с меч му съсече и тутакси взе му живота. [240] Клетникът цял се простря на земята и вкуси сън меден, бранейки близки, далече от свойта законна съпруга, без да е ласки получил за сватбени дарове щедри: дал й бе първо сто крави, а после обрекъл хиляда гойни кози и овце от стадата си неизброими. [245] Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече, взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна. Щом забеляза го Коон, прочут сред мъжете троянски, син първороден на цар Антенора, веднага несносна горест за брата, прострян на земята, покри му очите. [250] С копие скришом застана встрани от Атрида божествен, па сред ръката, под лакътя точно, със яд го промуши. Мина върхът на блестящото копие в миг през ръката. Мощният цар на мъже Агамемнон от болка изтръпна, но не напусна ужасната битка. Към Коона вдигна [255]