Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Силуетът му се замъгли от сълзите, напиращи в очите ми, а когато погледът ми отново се проясни, той си бе тръгнал. Унгария и една корона... Струваше ли си да бъдат изкупени с такова вътрешно усилие?
Щом си възвърнах способността да разсъждавам трезво, разбрах, че нямам друг избор, освен да принеса желаната жертва. Веднъж достигнала до този извод, открих странна утеха в него. Поне нямаше да ме обвиняват, че съм забравила дълга си. Значи все пак, макар и в последната секунда, не се бях провалила според високите ценностни критерии, които сама си бях изградила.
Франц Йозеф посрещна с огромно самодоволство факта, че най-сетне отстъпих пред ухажванията му. Той не подозираше за безсънните ми нощи, нито какво усилие ми струваше това отстъпление.
– Такива са жените – подсмихна се снизходително той, когато установихме императорската резиденция в кралската крепост „Офен" преди коронясването. – Веднъж като наложат идеите, които кръжат в красивите им главици, започват да се държат така очарователно, че на нас, клетите мъже, не ни остава друго, освен да им се подчиняваме и да ги любим.
Сякаш обвързването между Унгария и Австрия не беше политическа необходимост, а моя прищявка – така прозвучаха думите му. С труд потиснах възражението си и го дарих с онази отсъстваща, автоматична усмивка, за чието значение той и без това не се питаше никога. Стигаше му, че изобщо се усмихвах.
Приготовленията за четиридневните тържества по коронацията през юни 1867 година ангажираха и двама ни, така че бездруго не оставаше време за излишни разсъждения. Трябваше да спазим безкрайно количество древни церемонии, традиции и обичаи, за да бъде късметът благосклонен към бъдещото кралство.
Най-абсурдно ми се видя задължението двете с Гизела да закърпим собственоръчно коронационната мантия и коронационните чорапи, които Франц Йозеф трябваше да носи в големия ден. При бягството си през 1848 година господин Кошут и привържениците му бяха заровили набързо тези важни исторически одежди, така че дългогодишният им престой във влажната пръст не само се виждаше, но и се надушваше съвсем ясно.
Гизела бърчеше носле, за което не можех да я укоря. За щастие имахме няколко сръчни помощнички, защото работата ни не се отличаваше нито с кой знае какви фини бодове, нито с особена ловкост. Открай време мразех ръкоделието и с изненада открих, че дъщеря ми беше наследила от мен точно тази женска антипатия. За първи път се спогледахме в безмълвно единодушие, докато правехме всичко възможно да вплетем в мантията и чорапите тъй желания късмет.
За радост не ми се наложи да шия собствените си одежди за коронацията. Великолепната роба пристигна от Париж, където бе проектирана и ушита в ателиетата на мосю Уорт. Това беше най-красивата и най-драгоценната рокля, която бях носила някога. Бял копринен брокат, от горе до долу избродиран със сребристи цветчета, кадифен елек с шнурове от истински перли, бели бухнали ръкави, драпирани с най-фина ръчна дантела. Ансамбълът се допълваше от коронационна мантия от бял сатен, подплатена с кадифе в царско синьо.
Изключителната празнична рокля издаваше ръката на майстора моделиер, макар че кройката и детайлите бяха съобразени с унгарската национална носия. Подходящото диамантено колие беше от съкровищницата на унгарските крале, а короната ми е била носена навремето от Мария Терезия.
Всичко беше готово за великото събитие, което започна с прием за членовете на парламента в тронната зала на крепостта „Офен".
Франц Йозеф, разбира се, се появи в униформа, макар че този път поне беше избрал униформата на унгарски генерал. Костюмът на Рудолф също бе украсен с унгарски гайтани, докато Гизела и аз се появихме в маджарски женски носии.
– Приличам на русокоса унгарка – намусено коментира дъщеря ми.
– Ти си унгарка – отвърнах.
– Не, аз съм дъщерята на австрийския император! – възрази тя.
– А след няколко дни ще станеш и унгарска принцеса – намеси се Франц Йозеф, за да потуши очертаващата се разправия, и дружелюбно погали дъщеря си по главата, с което я накара да замлъкне.
В очите му се четеше обич и гордост. Може да имаше някои недостатъци, но обичаше своите деца. Щеше да обича и следващото.
* * *
Денят на коронацията – 8 юни 1867 година, започна преди изгрев-слънце с 21 топовни салюти от Цитаделата. Празничното шествие към църквата „Свети Матяш", където ни очакваше епископът-княз на Унгария със своята свита, потегли още в седем часа.
Отново пътувах през ликуващото множество в стъклена карета, теглена от осем снежнобели коня. Хората се тълпяха край улиците: маджари, банатци, сърби, словаци, а също и хървати, поданиците на новата Дунавска монархия, както и значителен брой войници, полицаи и полицейски агенти, готови да предотвратят евентуални насилствени действия, с които анархистите и непоправимите революционери заплашваха да взривят празника.