Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Тя я вдигна и я завъртя, за да му покаже. Там, където доскоро бе подуто и зачервено, се виждаше само бледа розова ивица.
Калан се усмихна към Зед.
— Въпреки трудностите, които има с дарбата си тук, в Двореца, Зед успя да я излекува. Забележително постижение бих казала.
Зед махна с ръка, притеснен от ласкателството.
— Не беше кой знае какво да излекуваш драскотина. Просто не ме карайте да върна нечия глава на раменете или друго по-сериозно нещо.
Ричард си отдъхна, след като видя, че Калан е добре. Една грижа по-малко. Пак насочи вниманието си към генерала.
— Успя ли да проследиш откъде минава това нещо през Двореца?
— С моя помощ — отговори Кара, като по примера на Зед прокара пръст по повърхността на машината, сякаш отправяйки предизвикателство към спящия звяр.
— Е, колко етажа надолу стига?
Генерал Мейферт премести тежестта си на другия крак.
— Боя се, че не мога да отговоря на този въпрос, Господарю Рал. Не успяхме да стигнем до основата. Все още не.
— Не спомена ли, че си намерил плановете на долните етажи.
— Така е, намерихме ги. И успяхме да установим, че машината минава през целия Дворец.
Малко е да се каже, че Ричард остана изненадан. Градината на живота беше почти най-високата точка на комплекса. Под нея имаше много етажи и нива.
— Чак до долу? Толкова ли е голяма?
— По-лошо, Ричард — отвърна с тревожен глас Калан.
— Боя се, че Майката Изповедник е права. След като се сдобихме с чертежите на сградата и видяхме как е устроена сърцевината на Двореца, слязохме в инспекционните тунели на основите под най-долния етаж. Пробихме малка дупка в една от стените на основата и зад нея намерихме солиден метал. — Бенджамин чукна с кокалчетата си металната кутия — Точно като това и точно като зад стената на библиотеката.
Ричард се беше вторачил в притихналата машина, осветена от сиянието на магическите сфери. Не изглеждаше чак толкова висока. Наведе се и надникна през прозорчето. Още предишния път успя да прецени, че отива много по-надълбоко, отколкото изглежда, много по-дълбоко от пода, върху който стояха.
— Ако минава през основите на Двореца и се врязва в платото, значи няма как да се каже докъде стига.
Никой не наруши неловкото мълчание. Ричард огледа мрачните им лица едно подир друго.
— Кажи му — подкани накрая Ничи.
— Хм… — въздъхна неловко Бенджамин, — истината е, че открихме още от машината по-надолу.
— По-надолу ли? Имаш предвид в коридорите, които минават през платото?
— Не съвсем — включи се Кара, явно недоволна от това колко бавно тече разговорът. — Продължихме да картографираме все по-надолу, докато установихме как машината минава през Двореца и как са разположени около нея стаите и стълбищата. Натан и Зед помогнаха при чертежите. Тази машина създава толкова сложна структура в Двореца, че през цялото време никой не е и подозирал, че зад стените на различните стаи и стълбища е скрито нещо толкова голямо.
— Винаги сме знаели, че Дворецът е построен във формата на заклинание. — Натан посочи над тях. — Градината на живота е централният възел на заклинанието, откъдето извира неговата сила.
Ричард се намръщи към Пророка.
— Значи допускаш, че поради естеството си Градината на живота крие машината в централния възел?
— В известен смисъл, но не точно — каза Натан. — Централният възел скрива наличието на машината просто заради местоположението й в централната част на заклинанието. За да работи заклинанието, централният възел не бива да бъде пробиван отстрани, нито отдолу, така че стълбите и коридорите долу са разположени в същата форма, която диктува заклинанието. Ето защо стаите и коридорите заобикалят машината. На практика те избягват пробиването на възела, но не избягват машината и не се опитват да я скрият.
Ричард потъна в размисъл, разсъждавайки над формата на заклинанието. То представляваше символ. Ричард познаваше мотивите в него. Знаеше как функционират — поне на теория.
— Разбира се — каза, разсъждавайки на глас. — Не можеш да пробиеш оста на формата. Мрежата на заклинанието не е двуизмерна, а триизмерна. Нещо долу ще наруши сливането на осите по същия начин, по който коридор, минаващ през центъра на Градината на живота, би нарушил нейното поле. — Той вдигна поглед към всички хора с дарбата, които го гледаха втренчено.
— Централната част на заклинанието е заобиколена от стаи и коридори от долу, за да бъде защитен възелът.
— Точно така — каза Ничи. — И зад тези стени се намира машината.
Удивителните заключения започваха да се избистрят в главата му.