Фурията на капитана

Тави въздъхна облекчено.

— Добре. Не искам някой да пострада заради това.

— Нощта тъкмо започна — каза Ерен.

Когато Тави се облече, Ерен му хвърли дълъг тъмен плащ с дълбока качулка, подобен на неговия собствен. Те се покриха с качулките и напуснаха килията. Ерен я заключи след тях. Напуснаха сградата на щаба през задната врата и забързаха по тъмните улици.

— Кога ще пристигне въздушният екипаж? — попита Тави.

Ерен се намръщи.

— Има проблем.

Тави вдигна вежди.

— Призователите на вятър са скъпи и трудно се намираха още преди войната — каза Ерен. — Легионите от цяла Алера им предлагат сериозни възнаграждения, които привличат повечето от тях. Всички, които могат да летят и още не са отишли в легионите, вече са претоварени с работа, дори и с вдигнати до небето цени.

— Не ме интересува колко ще струва. Трябва ни карета.

— Не можем да осигурим — каза Ерен. — Намираме се насред пустош. Нито един екипаж не иска да лети през зоната на войната с празни места.

— Врани — изруга Тави. — Къде отиваме?

— На доковете — отговори Ерен. — Останалите вече чакат там.

Тави спря и се загледа в Ерен.

— Кораб? Трябва да обиколим половината крайбрежие, за да стигнем до Галия.

Ерен сви рамене.

— Бедняците не могат да избират. Да го извървим ще отнеме още повече време.

Тави въздъхна. Те тръгнаха по едно от многото дървени стълбища, водещи надолу към брега на реката — към огромните докове, които се очертаваха от двете страни на реката.

Кръчми и складове се точеха по протежение на насипите и въпреки че легионите заминаха, търговците и лодките останаха. Доковете бяха също толкова натоварени, както и всяка друга вечер, и Тави и Ерен без никакъв проблем се смесиха с тълпата.

Ерен го поведе към един от най-големите докове, а оттам и до самотния му гост, дълъг и невзрачен кораб, забележим поради липсата около него на магически лампи и минувачи.

Изглежда никой освен тях не беше привлечен от дървения му корпус, и Тави просто се зарадва. В тъмнината едва успя да различи буквите на носа на кораба, гласящи: „Слайв“.

Няколко прикрити фигури ги чакаха до трапа и една от тях се откъсна от другите, за да приближи до Тави.

— Чала — тихо каза Кайтай и го прегърна. — Липсваше ми. Добре ли си?

Тави целуна косата й.

— Добре съм.

Майка му беше наблизо, зад Кайтай. Тя се усмихна и неуверено кимна. Тави пусна жената-марат, отиде при Исана и я прегърна.

— Имаме малко време. Трябва да поговорим — каза той тихо.

Тя кимна, без да каже нищо, и те се пуснаха.

От тъмнината излезе Арарис и кимна на Тави. Протегна меча на Тави към него и Тави го прие с благодарност, беше хубаво отново да усеща познатата тежест на оръжието на пояса си.

Арарис безшумно пристъпи и застана зад Тави, очите му непрекъснато бягаха, оглеждайки пространството между дока и брега.