66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Аз си го заслужавам — каза Синдри. Докосна ръката й. — Ще надавам по едно ухо. Може да чуя за някое евтино апартаментче за вас.
— Благодаря — каза Фрея. — Сега трябва да тръгвам. Смятам да говоря с всички хора, които познавам в Рейкявик. Все нещо ще излезе.
— Сигурен съм — каза Синдри. Но не беше.
Дълго след като Фрея си тръгна, Синдри остана загледан в картината на Бяртур, носещ болната си дъщеря през полето.
Щеше да направи каквото може.
Шарън Пайпър бе ядосана, когато се върна в отдел „Убийства“ на полицията в Кенсингтън. Не свари Виржини Рожон у дома. Телефонът на свидетелката бе изключен. Шарън обиколи съседните къщи и говори с една жена, пак французойка, която й каза, че Виржини току-що е заминала на почивка в Индия. Съпругът й, Ален, работел в някаква американска инвестиционна банка.
Пайпър прецени, че най-сигурният начин да се свърже с Виржини е чрез мобилния телефон на мъжа й. Което означаваше, че трябва да провери всички американски инвестиционни банки в Лондон, за да го открие.
— Какво става, Шарън? Нещо ново от Исландия?
Пайпър вдигна глава и видя ниския мъж, който стоеше до бюрото й. Инспектор Мидълтън, шефът й. Изглеждаше угрижен. Тя въздъхна.
— Не знам. Може би. Има някакво развитие с куриера, който търсел адреса на Гунарсон. Исландски студент в Лондонската икономическа школа, казва се Исак Самуелсон. Отговаря на описанието, но без очна ставка не можем да сме сигурни. Опитвам се да намеря съседката, която го е видяла, но се оказа, че е заминала на почивка в Индия.
— Е, продължавай да опитваш. Ние нямаме никакъв напредък с Таня и руските й приятели. Исландската полиция знае ли нещо за този младеж?
— Не съм сигурна — каза Пайпър. — Мисля, че не.
— Ако имаш нужда от помощ, свирни — каза Мидълтън. — Трябва да направим някакъв пробив.
Пайпър проследи с очи шефа си, който се прибра в остъкления си кабинет и се загледа през прозореца. Магнъс я помоли да не споделя съмненията си с никого. И имаше право — това бяха просто съмнения. Но нейната вярност към шефа й трябваше да надвие лоялността й към онзи янки или исландец, или какъвто беше. Освен това Джулиън Листър бе важна особа. Неин дълг бе да споделя с колегите си всякакви идеи и подозрения, независимо колко са неоснователни. Това може да доведе до сериозни последици: военното разузнаване, антитерористите. А можеше и да не й обърнат внимание. Във всеки случай, тя трябва да каже на шефа си.
Отвори вратата на кабинета му.
— Инспекторе, има едно нещо…
ГЛАВА 25
Магнъс грабна една бира и включи телевизора. Разследването бушуваше в главата му. Беше ядосан. Знаеше, че случаите са свързани, просто не можеше да открие връзката. Накара Арни да изгледа целия видеоматериал от януарските протести. Трябваше му по-ясна снимка на младежа, който следваше Харпа, Бьорн и Синдри, когато си тръгваха от демонстрацията.
С Вигдис прегледаха полицейските досиета на някои от тъй наречените анархисти, участвали в протестите. Забелязаха част от тях на видеото — замеряха полицейския кордон с павета. Повечето бяха просто размирници, които си търсеха повод да се позабавляват. Някои сякаш следваха определена идеология, но не я изразяваха добре. Един-двама бяха приятели на Синдри.
Това бяха възможни насоки за разследване, но Магнъс се съмняваше, че ще доведат донякъде. Освен ако някой от анархистите не е бил със Синдри, Харпа и Бьорн през въпросната вечер. Това вече би било интересно.
Магнъс се надяваше Шарън да успее да докаже, че Исак е бил куриерът в Онслоу Гардънс. Но тя му се обади да обясни, че съседката заминала на почивка и че в момента се опитва да се свърже с нея.
Сега им оставаше само да чакат. Когато мъжът на свидетелката си включеше телефона, Пайпър щеше да му изпрати снимката на Исак по електронен път. Но трябваше първо да го включи.
По телевизията говореха за Джулиън Листър. Лекарите казваха, че имал шанс да оцелее. А всички исландци се надпреварваха да изкажат благопожеланията си. Цялата държава бе залята от чувство за вина.
И нямаше как иначе. Исландците са вродено миролюбиви и неагресивни хора, които изпитват ужас от мисълта, че някой може да помисли обратното. Магнъс разбираше защо властите не искат дори да се споменава за тероризъм. Но ако той беше прав и съществуваше малка група исландци с черен списък от хора на властта, тогава ставаше дума точно за това.