Дясната ръка на Бога

Лийт узна, че фалтанската армия ще потегли до три дни. Това беше срокът, който очевидно той бе поставил пред гражданите на Инструър, който ентусиазирано му бе повтарян от онези, които работеха за него. Така и не бе определил същинския източник на нареждането. Деювърска войска, предвождана от своя владетел, щеше да се влее в силите им на полята северно от Инструър. Сетне армията щеше да бъде пренесена по реката до Сивитар — тази маневра щеше да им спести прекосяването на блатистата Маремма. Сетне щяха да продължат през западната провинция на Строукс, докато достигнат Виндикеър. Там отново щяха да продължат по река Алениус до Лешоядова гуша. За да спазят графика, трябваше да пристигнат на това място до петдесет дни след напускането на Инструър. Дърводелците вече работеха над големите салове, които щяха да бъдат необходими за пътуването от Виндикеър.

— Ами Строукс? — попита Лийт, прекъсвайки длъжностното лице, обясняващо горния маршрут.

— Простете, милорд?

— Какво ще стане, когато армията ни напусне Инструър? Няма ли кралят на Строукс да завладее града? Известно ми е, че дълго време е точил лиги по него, смятайки го за част от кралството си.

— Милорд, той се срещна с вас само преди няколко дни и се съгласи…

— Той е предател. Нямам му доверие — рязко го прекъсна Лийт. Сведе поглед към картата, забивайки пръст в нея. — Ще напуснем от южната порта, ще прекосим Южния мост и ще се отправим към Мерциум. Ще поискаме да докаже лоялността си. Той ще ни предостави най-добрите си войници и ще ни придружи на изток — или ще бъде осъден на смърт за измяна.

— Но, милорд, споразумението…

— Споразумението налага той да подкрепя фалтанския Съвет в случай на война. Няма да бъде оставен да заплашва беззащитните граждани на Фалта — заяви Лийт. Зад него неколцина от присъстващите изразиха съгласието си, после подновиха съответните си дискусии.

— Подобно решение ще ни коства ценно време, момче — тихо каза Кърр. — Толкова ли си решен да вървиш против всичко, което брат ти съветваше?

Лийт се обърна към фермера. За момент Стрелата в ръката му просия ярко, протягайки пламъци в опасна близост до стареца, който стоеше със скръстени ръце и неразгадаемо изражение върху лицето си. След миг юношата се овладя и сиянието отслабна.

— Хал не е единственият Манумсен, който има идеи — отвърна Лийт. — Мисля, че това е правилният начин да постъпим. Само че не мога със сигурност да предричам чуждите реакции. Преди година бях обикновено селянче, а ти беше овцевъд. Можеш ли с абсолютна увереност да ми кажеш как ще постъпи кралят на Строукс?

Кърр прехапа устни, очевидно преглъщайки хаплив отговор, сетне кимна неохотно.

— Може и да си прав, момче. Може и да си прав. Досега сме поемали безброй рискове. Защо не и още един?