Годината на Кобрата [bg]

— Трябва да бъде преместен. Днес е доста горещо, ще започне да се вмирисва.

След това премина на родния си език и с пискливо носово дърдорене започна да се клати напред-назад. Реших, че вероятно се моли. Отговори на повечето на въпросите на Собек, но не можеше да ни даде кой знае каква информация: Пентжу се бе преместил в Тайнственото убежище. После наел нея и момичетата. Собственикът доставял храна и вино, а чрез него се появили и Женчовците. Пентжу заявил, че обича митанийките и иска да се скрие от жестокостта на света.

— Ядеше и пиеше — възкликна тя, после посочи леглото, — а понякога всички идвахме при него.

Мисълта за Пентжу, обгърнат от пластовете тлъстини на Царицата на удоволствията — да не говорим и за онези, които важно наричаше „придворни дами“, — бе безкрайно комична и аз едва сдържах смеха си.

— Говореше ли за миналото? — попитах аз.

— Не — приведе се напред и ме погали под брадичката с пръст. — Ти си лорд Маху.

Погледът й се промени, за миг се стрелна встрани. Предупреждаваше ме да внимавам със Собек и вероятно, че има нещо, което ще ми каже по-късно насаме. Оттам нататък започна да бълва клюки като маймуна на клон. Не знаела нищо за тайнствените посетителки, за миналото на Пентжу или за работата му като лекар. Аз изчаквах, позволих й да отегчи Собек. След известно време го помолих да разпита собственика и той излезе тромаво. Аз приближих стола си по-близо.

— Аз съм Маху, Песоглавеца от Юга — прошепнах.

— Така значи — приведе се тя още по-близо. — Разбираш митанийския език. Пентжу ми разказа за принцеса Хийа — премина на митанийски, говореше бавно, внимателно. — Това е всичко, което зная. Господарят беше много уплашен. Твърдеше, че е станал свидетел на голямо зло — убийството на един бог — вдигна ръка и ми даде знак да мълча. — Много се боеше от лорд Ай, но беше и много ядосан. Така и не ми каза защо. Каза, че дните му са преброени, че няма да изкара годината. Мисля, че изпрати някакъв скъпоценен бокал в двореца като подкуп.

— Кой го взе?

— Не знам и не ме интересува. Каза ми, че ако ти не се върнеш, боговете ще се намесят, но ако все пак се върнеш, истината ще бъде при Пазителите. Каза, че е прозрял виденията на нощта, но твърдеше, че сега тайната е у Пазителите, у шабтите, които пазят господаря му. Повече не мога да ти кажа — посочи тялото. — Имай милост, трябва да го преместя.