![Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/2/bezbozhnikt-bg-download.jpg)
Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Тя ми каза нещо много интересно. Александър има шпионин в Ефес.
— Това не ме изненадва.
— Но той е Агис. Бих искал да си поговоря насаме с него. Помоли го да дойде.
Малко по-късно Касандра доведе ефесеца.
— Накара ни да чакаме дълго — изсумтя Агис. — Винаги познавам кога тази дебела мръсница е била някъде, сигурно се къпе с благовония. И как иначе — поти се като камила.
— Искам да те попитам нещо — каза Теламон. — Един и същ баща ли имате с Мелеагър?
— Вече ти го казах — ефесецът се приближи, подритвайки парче глинен съд.
— Но оглавявате съперничещи си партии?
— Предопределение, съдба — отвърна Агис.
— Но на теб ти е плащал Александър?
Агис лукаво се усмихна и потърка бузата си.
— А на Мелеагър плащаха персите. Аз получавах пари от Гърция, независимо дали бяха от Атина или от Александър.
— А персите те мразеха?
— Естествено! Предвождах партия, която се бореше срещу тяхното владичество. Те ме търпяха и стига да не ме осъдеха за измяна, бях в безопасност.
— Но би им се искало да ти вземат главата?
— Да, и да я забият на кол заедно с тези на Хезиод, Дион, Пелей и други членове на партията ми. Персите управляваха по странен начин. Бих ги нарекъл „благосклонни деспоти“. Ако не те хванеха да вършиш престъпление, си в безопасност. Въпросът беше да не те хванат.
— Но можеше да станеш жертва на злополука?
Агис вдигна очи към тавана.
— Злополука ли, лекарю? О, да, аз едва не станах жертва на няколко злополуки. Веднъж реших да огледам работата по възстановяването на храма на Артемида и една греда падна от покрива. Едва се измъкнах. Друг път един от складовете ми се подпали, докато бях вътре. Отново успях да избягам.
— А убийците?
— Ние, демократите, убиваме олигарси, а олигарсите убиват демократи. Питай Дион. Оцелях след три опита за убийство. Първо — кана с отровно вино — Агис изброяваше случаите на пръсти, сякаш броеше пари, а не разказваше как едва е избягнал насилствена смърт. — След това ме нападнаха на пазара. Убиец с качулка и маска ме обърка с друг. И най-накрая ме нападна един просяк, който в едната ръка държеше купата си, а в другата — нож.
— Какво стана с него?
— Връщах се от лов, бяхме близо до Пурпурната порта. Извадих меча си и го убих.
— А персите не те ли преследваха?
— Да, затова реших да напусна Ефес за известно време. Македонците идваха. Александър напредваше към Граник. Персите осъзнаха, че ще им създавам колкото се може повече проблеми — мургавото лице на Агис се разтвори в усмивка. — И аз не ги разочаровах.
— А сега си живеете в мир с Мелеагър и неговата партия?
— Партията на Мелеагър не съществува — презрително отвърна Агис. — А Мелеагър е само сянка на онова, което беше. Истинският владетел на Ефес е Македонецът.
— А когато той си отиде, ще бъде Агис.
Агис само се усмихна и сви рамене.
Зелена и прекрасна като рай, гордостта на двореца — градината — бе пълна с хора. Другарите на Александър Птолемей, Селевк, Хефестион и Аминт седяха под сенчестите клони на една смокиня. Красивата зелена морава, напоявана от фонтани, беше обкръжена от войници от царския елитен отряд. Те се потяха обилно в пурпурносивите си брони и фустанели, бойните ботуши и украсените с бели пера коринтски шлемове. Слуги и придворни кръстосваха напред-назад. Готвачите изнасяха храна, кани и чаши за вино. В пълно бойно снаряжение Александър беше яхнал черния си боен кон Буцефал, с меч в едната ръка и украсена със скъпоценни камъни сфера в другата, която трябваше да символизира светкавицата на Зевс. Беше се изкъпал и обръснал, златисточервената му коса беше внимателно накъдрена. Царят оглеждаше суматохата, която беше предизвикал, с отнесен поглед. Изглежда изобщо не чуваше шума, крясъците на пауните, лаенето на хрътките от близката конюшня. Дори когато Теламон го доближи, отблъсквайки един иконом, който се опита да го спре, Александър не помръдна.
— На твое място не бих го смущавал! — извика Птолемей.
Теламон протегна ръка и погали муцуната на Буцефал. Апелес беше изправил голяма дървена плоскост, чиято повърхност беше специално обработена, и рисуваше с въглен скица на Александър. Художникът беше изпоцапан с боя от главата до петите. Около него имаше нахвърляни скъсани парченца пергамент, четки, празни съдове, а голямата дървена маса беше покрита с палитри, ножове, четки, парчета въглен и мастилници. Той се разхождаше напред-назад, гледайки Александър.