Том 5 (Исторически драми) [bg]

и тъй като не могат да го сторят,

умират преждевременно. По-меки

са мислите, които призовават

към примирение; тешат се те

с това, че като смазан от Съдбата

не ще съм нито първи, ни последен,

тъй както окованите във стеги

неуки просяци срама си пъдят

с това, че много други са били

или ще бъдат в стеги като тях;

и от това им поолеква малко —

прехвърлили са сякаш тежестта

на своя срам върху гърба на други.

И тъй в един човек играя аз

безброй лица и всички недоволни:

понякога съм крал и сред измени

на просяка завиждам; ставам просяк

и, смазан от лишения, поисквам

отново да съм крал; и крал съм пак,

но Болинбрук ме смъква от престола

и пак съм нищо; и така нататък.

И във какъвто и да се превърна,

на мен — пък и на всички по земята,

които носят името „човек“,

не ни харесва нищо, докато

сами ний станем нищо и с това

се свършва всичко…

Музика.

                Музика?… Хе-хе!

Внимавайте във времето и в такта!

И най-добрата музика е лоша,

когато изпълнителят нехае

за времената в нея; и тъй точно

е и със музиката на живота:

ухо тук имам, за да критикувам

свирача за неспазеното време,