Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ОМЪРЛ
Кралю, помни, четейки, свойта дума!
Не виждай мойто име между тях!
Разкайвам се! Сърцето ми не е
съюзник на ръката ми!
ЙОРК
Било е,
когато тя е слагала тоз подпис!…
От страх се той разкайва, господарю —
не му прощавай, ако не желаеш
да бъде милостта ти пепелянка,
която ще те клъвне във сърцето!
БОЛИНБРУК
О, заговор коварен и опасен!
О, доблестен баща на долен син!
От тебе, чист, прозрачен, бистър извор,
е тръгнал тоз поток, но след това,
през калища отбил се е, замътил
кристалните си струи и така
преливащата в тебе добродетел
е породила зло. Ала доброто,
обилно във бащата, ще измие
вината на престъпния му син.
ЙОРК
И мойта добродетелност, кралю,
ще сводничи на неговия срам
и той честта ми с него ще прахосва,
както развратен син — имот, натрупан
от пестелив баща! Едно от двете:
срамът умира — мойта чест е жива,
срамът живее — мойта чест загива.
Към тоз предател ако бъдеш мек,
убиваш мене, честния човек!
ДУКЕСАТА (отвън)
О, господарю! Моля ви, за Бога,
пуснете ме да вляза! Господарю!
БОЛИНБРУК
Кой може да е тоз писклив молител?
ДУКЕСАТА
Жена, кралю, и твоя леля също!
Изслушай ме, смили се, нека вляза!
От тебе проси просякиня, още
непросила до днес!
БОЛИНБРУК
Какво е туй?
Високата ни драма се разваля —
започва „Просякинята и краля“74…
Към Омърл.
Стани и отвори на свойта майка —
тя иде като твоя ходатайка.
Омърл отключва отново вратата.
ЙОРК
Прощаваш ли на всеки, който проси —
таз прошка нови грехове ще носи!
Влиза Дукеса Йорк.
Крака за да опазим, който гние,
човека цял нерядко губим ние.
ДУКЕСАТА
Недей го слуша, господарю мой!
Не от любов към теб говори той —
не може други да обича, който
над всичко друго не обича свойто!
ЙОРК
Безумна жено, искаш този враг
от старата ти гръд да суче пак?
ДУКЕСАТА
Смили се, Йорк! Кралю, на колене
аз моля те!
БОЛИНБРУК
Станете!
ДУКЕСАТА
Още не!
Така, на колене, в сълзи залята,
ще се влека, нещастна, по земята,
додето не простиш заради мен
на моя син, пред тебе провинен!
ОМЪРЛ
До нея свивам колене и аз!
Коленичи.
ЙОРК
И аз ги свивам срещу тях тогаз!
Кралю, ще страдаш, ако му простиш!
Коленичи.
ДУКЕСАТА
Нима е искрен? Погледа му виж!
Сълза една не може да изстиска,
защото едно проси, друго иска!
Молбата в него — виж го! — външен вид е
а чувай нашата издън гърдите!
Той скочил би със радост на крака,
а ний ще пуснем корени така!
Молбата му те моли външно, хладно,
а нашата — горещо, страстно, жадно —
по-силна тя е: дай й ти тогава
наградата, която заслужава!
БОЛИНБРУК
Станете, лельо.
ДУКЕСАТА
Не, преди „станете“
„прощавам“ казват винаги кралете!
Да бе дете, език да ти предавам,
бих почнала със думата „прощавам“!
Не съм жадувала до днеска аз
за друга дума, както жаждам таз!
74
„Просякинята и краля“ — става дума за старата английска балада за африканския цар Кофетуа, който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.