Съдбовният кораб [bg]

— Няма нищо за гледане — неловко измърмори Янтар и Алтея осъзна, че се взира. Нарочно се направи, че не разбира. Огледа хоризонта сякаш проверяваше за платноходи.

— Сред тези острови никога не се знае. Това е една от причините пиратите толкова да харесват тези води. Някой кораб може да се спотайва и да причаква жертвата си да се покаже. С всички тези заливчета и тесни протоци, един пират може да дебне отвсякъде.

— Ето оттам например — повдигна ръка Янтар и посочи. Алтея последва жеста с поглед. Известно време се взира изучаващо, след което попита: — Видя ли нещо?

— За момент реших, че съм. Върха на мачта, движеща се зад дърветата на онзи връх.

Алтея примижа и се загледа.

— Там няма нищо — заключи тя и отпусна тялото си. — Може би си видяла птица, преминаваща от дърво на дърво. Окото бива привличано от движение, нали знаеш?

Водният пейзаж пред тях предлагаше смайваща гледка от зелени и сини тонове. От водата излизаха скалисти острови със стръмни склонове, но над скалите се разстилаше буйна растителност. Потоци и водопади се изливаха от урвите им. Ярката течаща вода блестеше на слънчевата светлина, а после се спускаше, за да се разбие в напористите вълни. Всеки на палубата можеше да види това. Тук, на върха на мачтата, се виждаха истинските очертания на земята и водата. Цвета на водата варираше не само според дълбочината, но и според това колко сладка вода се изливаше върху солената. Различните нюанси синьо казваха на Алтея, че каналът пред тях е достатъчно дълбок за Парагон, но е сравнително тесен. Янтар трябваше да наблюдава тези нюанси ѝ да извика обратно към Хаф на руля, ако на пътя им се изпречеха плитчини. Разместването на пясъчни наноси беше втората чутовна опасност на Пиратските острови. На запад, множество показали се над водата островчета можеха да се сбъркат с острови или също толкова лесно да се сметнат за върховете на потънали крайбрежни планини. От тази посока течеше безспир прясна вода, носеща със себе си пясък и отломки, които оформяха нови наноси и плитчини. Бурите, които често брулеха местността, помитаха всичко по пътя си и преустройваха тези препятствия за плаването. Картографирането на Пиратските острови беше безполезна задача. Водните пътища се задръстваха с тиня и ставаха непреодолими само за да се разчистят при следващата буря. Опасностите на корабоплаването, които забавяха тежко натоварените търговски съдове, бяха съюзници на пиратите. Пиратските плавателни съдове често бяха плитководни, задвижвани както от платната, така и от теченията, и с екипаж от мъже, познаващи водите толкова добре, колкото бе възможно. За всички дни, през които Алтея бе плавала по Прокълнатите брегове, никога преди не бе навлизала толкова навътре сред Пиратските острови. Баща ѝ винаги ги бе избягвал, както и всякакъв вид неприятности.