Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Градовете, които завладяхме досега, бяха просто загрявка — заяви Блекхенд. — Много скоро ще унищожим столицата им. Но преди да разрушим най-важния им град, ще ги разрушим като народ. Ще щурмуваме това място! Съборете статуите им. Унищожете всичко, което е ценно за тях. Избийте духовните им водачи. Те ще загубят кураж и тогава… тогава превземането на столицата им ще е лесно като убиването на сляпо вълче.

Дуротан, който стоеше при другите въоръжени воини, погледна към Оргрим. И както почти винаги, старият му другар стоеше до Блекхенд. Оргрим вече майсторски поддържаше спокойно изражение, но не можеше напълно да скрие чувствата си от Дуротан. Той също знаеше какво означава тази мисия. Храмът беше домът на Велън. Пророка беше отишъл в Телмор само за ден, когато се срещна с Оргрим и Дуротан. Неговият дом беше храмът, където той се молеше и медитираше и служеше като пророк и водач на хората си. Те щяха да го убият, ако днес е тук. Беше достатъчно тежко да убият Ресталаан. Дуротан се молеше да не се налага да убива и Велън… ако имаше на кого да се моли.

Шест часа по-късно, когато се изкачи на върха на дренайския храм, той едва не се задуши от миризмата, която нахлу в ноздрите му. Вече познатата миризма на дренайска кръв, вонята на изпражнения и урина и острия мирис на страх. И сладък наситен аромат на тамян. Кръвта полепваше по подметките на ботушите му, докато тъпчеше разпилените треви. Те отделяха чист аромат, който по някакъв начин правеше другите миризми още по-непоносими…

Дуротан се преви и повърна, а в устата му остана горчив вкус. Той продължи да се дави, докато напълно изпразни стомаха си. После с разтреперани ръце изплакна устата си с вода и се изплю. В ушите му отекна груб смях и той се изчерви. Обърна се и видя двете зверчета на Блекхенд — Ренд и Мейм, които му се присмиваха.

— Само така! — каза Ренд все още захилен. — Това заслужават — повръщано и плюнки.

— Да — каза неоригинално Мейм. — Нашето повръщано и плюнки!

Мейм ритна близкия труп на духовник, облечен в бледовиолетови одежди, и се изплю върху него. Дуротан се извърна от отвращение и ужас, но не можа да си отдъхне. Накъдето и да погледнеше, всички орки правеха същото с труповете — оскверняваха ги, тършуваха из окървавените им разпокъсани дрехи и се перчеха подигравателно. Други пълнеха торби с красиво изработени купи, чинии и свещници. В същото време дъвчеха сладките плодове, оставени като дарение за божествата, които орките не познаваха, нито пък имаха желание за това. Добавил поредната победа към славата си, Блекхенд беше открил някаква алкохолна напитка и се наливаше толкова бързо, че част от зелената течност се разля по бронята му.

„В това ли сме се превърнали? Убийци на невъоръжени жреци, крадци на свещени за тях неща, осквернители на телата им? Майко Кашур… по някакъв начин се радвам, че си забранена за нас… Не бих искал да видиш това…“