![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— О — каза Келда. — Те са влюбени!
— Ами те? — засмя се Ингрид.
Той се обърна към групичката.
— По-добре е да тръгват, преди да дойдат полицията и пожарната. Исках да дойда пръв и да те предупредя. До минути това място ще се напълни с органи на реда.
— Ще се измъкнем ли? — попита Ирдик.
— Не си насилвай късмета! — предупреди го Келда.
Мат не им обръщаше внимание.
— Трябва да знаеш и нещо друго. Маги е моята дъщеря… номерът на листчето — каза Мат, говорейки бързо. — Стаята, в която не исках да влизаш у дома… нейната е.
Ингрид кимна.
— Гаджето ми от гимназията забременя и задържа бебето. Не съм очаквал и друго, наистина. И никога не ме е било срам от нея. Просто се притеснявах какво ще си помислиш или че няма да искаш да излизаш с мен, щом имам дете. Беше глупаво от моя страна. Зная. Виждам я на всеки две седмици веднъж и пътувам, за да мога да я виждам.
— Искам да се запозная с нея — Ингрид се усмихна и взе ръката му. — Надявам се да ме хареса.
Мат се усмихна.
— Какво стана с крадците? Заловихте ли някого? — попита Ингрид.
Той се почеса по главата.
— Работата е там, че всички неща са върнати мистериозно по местата им — каза той. — Хората не спират да звънят в управлението, за да ни информират, че са намерили бижутата си или че картините им са по стените. Току-що ми съобщиха, че колекцията на кмета е непокътната.
— Нашият подарък за теб! — каза Келда и побутна Ингрид.
— Върнахме всичко! Просто ги бяхме взели назаем, за да украсим тавана — обясни Ирдик.
Ниф се облегна на Ингрид от другата й страна.
— Дано не си ни много ядосана.
Ингрид сложи ръце на кръста си и погледна елфите строго. Подозираше, че не се бяха отказали от навиците си.
— Много съм разочарована от вас — каза тя. — Но се радвам, че сте върнали всичко.
В далечината се чуха сирени. Полицията идваше.
— Трябва да тръгваме — каза Мат.
— Да — кимна Ингрид и я обзе тъга. Пакостници или не, тя беше привързана към елфите. Прегърна ги за сбогом един по един.
— Налага ли се? — попита Келда жално.
— Искаме да останем — каза Ниф.
— Е… — Ингрид ги погледна. Осъзна, че няма причина да ги изпраща у дома, все пак можеха да помогнат за изчистването на името на Фреди и на Килиан пред Валкириите. Освен това елфите трябваше да разкрият кой ги беше накарал да откраднат тризъбеца на Фреди и кой стоеше зад престъплението от самото начало.
— Йухуу! Можем да останем! — каза Свен.
— Тук или там — ще трябва да тръгваме — предупреди ги Мат. Конвоят идваше към мотела: две пожарни коли, 6 полицейски коли и линейка пристигнаха на паркинга. И всеки момент щяха да нахлуят в стаята.
На вратата се почука силно.
— Отворете! Полиция!
Елфите се свиха. Мат се намръщи и извади пистолета си от кобура. Кимна на Ингрид.
— Изведи ги през задния прозорец. Аз ще се погрижа за това.
В този момент тя почувства прилив на обич към него. Знаеше, че би направил всичко за нея и би защитил не само нея, но и приятелите й.
— Не, не е нужно — тя взе пръчицата си и я размаха над елфите, счупената врата и в банята.
Вратата се отвори с трясък, но когато полицаите влязоха, завариха единствено влюбената двойка до прозореца, заобиколена от пет подскачащи жаби.
Глава шейсета
Да повторим миналото
Навън беше тъмно и студено. Джоана беше приложила нежна магия за болежките на Ан и сега тя се чувстваше обновена. Беше се изкъпала и двете с Фрея й дадоха нови дрехи. Джоана, Норман, Фрея, Килиан и Ан стояха в дневната на дивана срещу запаления огън. Ан им каза, че този период й харесва, че никога не е била в него физически, но го е виждала през очите на сестра си и с нетърпение очаква да живее в по-спокойни времена. Щом каза последното, се замисли за Джон Баркли и очите се насълзиха на светлината от камината. Избърса ги. Трябваше да им каже толкова много неща, преди да успеят да разрешат проблемите й.
— Проблемът с времето е — започна да обяснява тя, — че минало, настояще и бъдеще съществуват паралелно.
— Не линейно, както нашите мозъци ги отчитат. Търсим продължителност — намеси се Норман.
— Да.
Всичко се случваше едновременно, имаше паралелни реалности и вселени, милиони възможности за развоя на едно събитие. Всичко се случва паралелно, но само едно от действията има ефект — теория, в която Фрея трудно успяваше да вникне.
— Със сестрите ми виждаме всичко едновременно, когато сме заедно. Времето е точно, но и тече и всичко се сменя и друго започва, понякога по съвсем различен начин, но винаги започва.