Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
С други думи, времето беше повторяемо, следите от миналото, надничаха през настоящето, за да бъдат повторени отново в бъдещето.
Ан беше разпознала Локи в Лион Гарднър и щом той беше разбрал, че тя го е разкрила, опасността я дебнеше, защото тя знаеше неговата тайна.
— Локи не може да бъде затворен никъде; просто е чакал подходящото време. Може да идва и да си отива от вселените, когато поиска. Вършил е ужасни дела през времето. Той започна истерията по вещиците в Щатите. Никога не би се случила без него. Той подклаждаше огъня, той палеше кладите, за да види силите на враговете си ограничени от Забраната за магическите сили. Всичко е било част от плана му за отмъщение — каза им Ан. — Той знае, че като една от Норните, виждам бъдещето такова, каквото е трябвало да бъде. Затова и уреди да ме екзекутират. Искаше да ме накаже, като ми отнеме Джон завинаги и ме спираше да осъществя контакт с теб, Джоана. Той знае, че семейството ви е силно и се страхува от вас.
Джоана се пресегна към ръката на своята пазителка. Вече разбираше всичко. След обесването на Ан тя е била затворена в Преддверието, била е отчаян и лутащ се дух, неспособен нито да влезе в Царството на мъртвите, нито да се върне на земята.
— Някой помага на Локи — продължи Ан. — Въпреки че не е във вашето настояще, други работят за него.
За Джоана вече всичко придобиваше смисъл. Всичките пъти, в които се беше опитвала да разреши загадката, винаги се появяваше нещо, което да я спре — някой около нея в сюблимния момент, някой, който да я прекъсне и да я отклони от това, което искаше да разбере.
Джоана пое въздух през зъбите си.
— Харолд!
— Сега си спомням… Наричахме го Хеймдал — каза Норман. — Но той е слаб. Не може да е направил всичко сам. Трябва да има някой, който стои зад него.
— Има — каза Ан. — Budli. Той заплаши полусмъртното семейство на Хеймдал, дъщеря му и внука му и затова Хеймдал се съгласи да изпълни заповедите му. Budli е маша на Локи, но и той самият е играч.
— Budli. Сега си спомням. Той имаше красива дъщеря, нали? — попита Джоана. Обърна се към Норман. — Спомняш ли си името й?
— Разбира се, кой може да забрави Брунхилда? — попита Норман.
— Хили! — извика Фрея.
— Коя е Хили? — попита Джоана.
Фрея тропна с крак, докато стоеше до Килиан покрай камината.
— Хм, новата приятелка на Фреди, примамката, по която е лапнал. Луд е по това момиче. Трябваше да работи на кораб за лов на риба тон, но се оказа, че ще търси съкровище. По-рано ми писа.
— Търсене на съкровище, но защо? — попита Джоана притеснена. — Може би е в опасност!
Норман стана от мястото си. Сложи ръка на челото си и го разтри.
— Ако е така, няма да му е за пръв път.
Глава шейсет и първа
Огнен пръстен
Фреди отиде в Ню Хевън, за да съобщи новините на Хили. Тя го посрещна на стълбите на входа на общежитието — готическа сграда, която наподобяваше замък с парапетите и четирите ъглови кръгли кули — реплика на прочутия огнен пръстен.
Паметта му се беше възвърнала и си припомни годините в други прераждания, в които е бленувал за Брунхилда. В спомените му имаше пропуски, но се сети за двамата й ухажори Сигурд и Гунар, които опитали да преминат през огнения пръстен, за да развалят тегнещата над нея магия за вечен сън. Чрез магия и измама Гунар успял да спечели ръката й, но бракът им приключил трагично с поредица от войни между боговете. Фреди се надяваше, че този път ще се пребори за нея по някакъв начин, макар да се боеше, че отново е пропилял шанса си.
Лампите около общежитията излъчваха мека светлина, която огряваше зелените тревни площи наоколо, осеяни с паднали листа. Фреди и Хили седнаха на стълбите, лице в лице с тъжни изражения. Фреди погали нежно главата на Хили.
— Все още мога да те докосвам, стига да не нарушавам клаузи (i), (ii) и (iii). Пропуснали са. В договора няма нищо споменато за това, какво мога или не мога да правя преди това — каза Фреди и сложи ръка на бузата й.
— Съжалявам, Фреди, татко си има своите причини. Казах ти, че е закостенял — въздъхна тя.
Фреди нямаше какво да добави към думите й. Хенри Лиман го изигра, този негодник и бъдещ негов тъст, и сега беше изгубил любовта на живота си. През слабо осветената алея премина момиче на колело. Звънчето на колелото издаде весел звук и това накара Фреди да се почувства още по-отхвърлен и нещастен. Тя се спря и приближи с колелото към тях.
Хили погледна нагоре.