Целувката на змията [bg]

— Той е — каза Фрея. — Разбира се. Трябва да е той.

— Какво имаш предвид? Кой той? — попита Ингрид.

— Това, което Ан каза по-рано… че Локи е чакал подходящото време. Локи може да пътува през световете. Взел е мощта на Бофрир за себе си, той е унищожил моста и се е престорил, че е намерил Фреди на мястото. Той е откраднал тризъбеца му. Искал е Фреди да поеме цялата вина, но нещо се е случило — тя погледна към Килиан. — Може би ти си се появил. Спрял си го по някакъв начин.

— Припомням си малко — каза Килиан. — Опитах да променя времето, да върна моста, но не успях… Намерих сила да го задържа, докато дойдат Валкириите. Съжалявам, че не успях да спася Фреди.

— Локи? Кльощавият тип? Това вече ми напомня нещо — каза Вал.

— Локи! Точно така! Той ни накара да откраднем красивия тризъбец и да го сложим при моста — каза Келда.

— Казахме ви, че е задник! — подсмихна се Свен.

Фрея кимна. Точно както Килиан в Асгард, тя беше успяла да задържи Локи за малко: като неин любовник той беше под нейната магия, но магията й не издържа дълго на неговата сила. Пръстенът на Один му помагаше да се движи във вселената, но нямаше нужда от него, за да постигне целта си. Въпреки, че Фрея му беше заповядала да го унищожи, това само го забави, не го спря.

— Силите му растат — каза Фрея. — А нашите отслабват. — Точно както богът на спомените, Жан-Батист, й беше казал. С разрушаването на моста Локи е започнал да отнема силите на боговете. След падането на Забраната семейство Бошан имаха огромен запас от магия, толкова дълго я бяха пазили. Но сега беше на път да изчезне. Напоследък усещаше, че силите й намаляват — клиентите й твърдяха, че отварите й са блудкави и безвкусни. Съвсем скоро магията й щеше да е изчерпана. Виждаше го и по изпитото лице на Килиан, беше отслабнал след преминаването през портала, а носът му още кървеше.

— Фрея е права — съгласи се Ингрид. — Трансформацията ме изстиска — каза тя. — И за малко да не успея да върна истинския облик на елфите.

— Е, радвам се да го чуя — измърмори Свен.

Ан отново се включи в разговора.

— Локи искаше Фрир и Балдер да воюват завинаги. Ревнуваше заради приятелството им и в онзи ден искаше да разруши не само моста. Той е като змия сред нас, разяжда корените на Дървото на живота и посява съмнението като отровна змия.

— Трябва да е скрил тризъбеца на „Дракон“ — каза Килиан.

— Разбира се, за да бъдеш белязан — кимна Фрея. — И Фреди да бъде убеден във вината ти — тя поклати глава — Но не разбирам. Аз претърсих „Дракон“, но така и не открих тризъбеца. Фреди ми каза, че би трябвало да е там.

— Не беше — каза Килиан. — Чудех се какво търсиш и след като обърна лодката с краката нагоре, аз самият се разтърсих.

— Разбира се, че не е бил там — усмихна се Свен. — Сега си спомних. Ние го взехме. Локи ни накара. И след това ни изпрати тук, на Мидгард, за да го откраднем отново.

— Значи сте били вие! — каза Фрея. — Чух ви! — тя си припомни как една нощ на „Дракон“ се беше събудила и беше усетила нечие чуждо присъствие на лодката.