Целувката на змията [bg]

Но Ингрид вече дърпаше дръжката, когато цялата подгизнала и изгнила врата падна от пантите си. Елфите вдигнаха ръце, за да помогнат на Ингрид, която приклекна, но вратата се разпадна пред нея.

В банята беше потоп, водата течеше от тавана и стените. Коритата на ваната и мивката (тоалетната беше предвидливо затворена) бяха препълнени и преливаха по белите плочки на пода, където се беше оформил басейн, пълен с чиста и тюркоазено синя вода като в Карибско море.

— Не виждате ли? — обърна се Ингрид с усмивка към елфите. — Това е свещена вода от клоните на Дървото на живота, от неговите листа. Трябва само да намерим правилната врата.

Ингрид се събу, преди да влезе вътре. Водата стигаше малко над глезените й, като плитък басейн. Елфите я гледаха от касата на вратата. Тя посочи с пръчицата си към стените, която сама смени посоката си и се наклони надолу към центъра на пода.

— Тук е. Елате да ми помогнете. Трябва да бъдем бързи. Искам да ви изпратя у дома, преди полицията да ви намери, иначе може и да не успея да ви измъкна — каза тя и усети как стомахът й се свива от притеснение при предчувствието за раздяла.

— Какво ще ни направят… органите на реда? — попита Келда.

Ингрид не знаеше. Ако смятаха, че елфите са незаконни емигранти, щяха да ги депортират обратно към дома им… но къде беше той? Елфите можеха да лежат в затвора с години, преди да излезе решение за изпращането им обратно. — Не зная и не мисля, че искаме да разбираме.

Ирдик и Свен влязоха. Сифонът се измъкна лесно, сякаш нямаше болтове. Келда вкара малката си ръчичка в дупката, дръпна нагоре и плочките около сифона се изкъртиха. Ингрид беше на колене, мокра до кости. Махнаха плочките и започнаха да изгребват бяла мазилка, подобна на мокро тесто. Елфите формираха поточна линия, отстраняваха и пренасяха плочки и мазилка и ги хвърляха върху останките от вратата.

Водата започна да се оттича надолу през пукнатините, които бяха направили; някои от тях бяха достатъчно големи, че да се мушне ръка през тях; всичките оформяха квадрат. Под повърхността се виждаше твърда плоскост, изработена от масивно тъмно дърво: врата около метър на метър, върху която имаше резба на Игдрасил. Отвориха я, мушкайки ръце в една от пукнатините. Още с отварянето й водата се стече надолу по дървените стъпала, които водеха до клон. Ингрид залегна, готова да провре глава през вратичката. Първоначално се стъписа от страхотната врява: чуруликане на птички, жужене на насекоми, тропане, цъкане, пулсиране. Под големия клон се виждаха много други, които се разпростираха докъдето можеше да стигне погледа; клони с огромни месести листа, капеща вода и росни бели цветове, които излъчваха аромат на гардении. Няколко от елфите се бяха мушнали покрай Ингрид и облегнати на коремчетата си, гледаха надолу и се възхищаваха.