Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Ан действително беше нейната fylgja, но обясни защо отказа на Килиан и Фрея да напусне миналото. Каза им, че се е влюбила в смъртен. „Аз, аз винаги мога да се върна към живота, дори и да ме обесят, но умре ли Джон, никога няма да го видя отново“, им каза тя и облиза напуканите си устни. Въпреки всичките й нещастия във Феърстоун, тя искаше да прекара и последния миг от това прокълнато време с Джон Баркли. Нейното изчезване щеше да го застраши. Докато се върнеше, той можеше да е мъртъв.
Искала е Джоана лично да дойде при нея; беше се свързала с нея и й имаше доверие. Не знаеше на кого друг може да се довери. Джоана беше свързана с нея чрез невидима нишка, която подръпвала Ан всеки път щом някой от Бошан или техните любими били в опасност. Винаги би разпознала Джоана. Само нея, защото тя беше духовен пазител, свързан с нея, откакто свят светува.
Ан разказа на Джоана какво я е принудило да го направи. Нещо се случило. Не й било писано да бъде обесена; трябвало е да изживее живота си заедно с Джон. Имала е видение за това. Но нещо се променило; злото се било настанило във Феърстоун и соченето с пръст започнало. И така възникнали проблемите; заклеймили вещиците и започнали да ги преследват.
— Всичко започна, когато едно семейство закупи остров Уайт и се настани там. Те са нови в общността и ни причиниха много беди.
— Кои?
— Лион Гарднър и жена му — каза Ан. — Известен още като…
— Локи, разбира се — въздъхна Фрея. Би го разпознала навсякъде. Наричаха го Лион Гарднър, но тя го познаваше с различни имена: Бранфорд Гарднър, Бран, Локи. — Явно никога няма да успеем да избягаме от него нито в този, нито в друг живот.
Глава петдесет и осма
Бяла сватба
Съкровището беше вързано за гърба на Фреди в цилиндричен калъф и заедно с капитан Аткинс тихо се придвижваха с асансьора нагоре към четирийсет и втория етаж. Този път не им се наложи да говорят с рецепционист. Щом двамата минаха покрай него, той моментално се обади на господин Лиман. Фреди чу младият мъж да съобщава: „Идват, господин Лиман.“
Лиман стана от въртящия стол зад огромното бюро и потри ръце.
— Здравейте! — За щастие, щорите бяха спуснати и светлината беше мека и ненатрапчива. — Фреди, изглеждаш като котарак, който е уловил плячка и иска да ми я поднесе на тепсия.
— Мисля, че изпълних договора си, господин Лиман — отвърна гордо Фреди.
— Така е — добави капитан Аткинс, който стоеше зад Фреди и постави ръка на рамото му.
— Отлично! — каза Лиман и заобиколи бюрото. Изглеждаше нетърпелив да сложи ръце на съкровището, което Фреди сваляше от гърба си.
Господин Лиман взе цилиндъра и го занесе към бюрото си, набра комбинация, за да го отвори, тананикайки си и плавно извади тънкото златно калъфче.
— Отлично — повтори той, разглеждайки го и прокара ръка по гладката му повърхност. — Ще го отворя по-късно — повдигна вежда и се усмихна на Фреди.
Фреди грейна.
— Кога мога да видя Хили? Бих искал да й предложа официално, макар че още нямам пръстен… — Фреди се спря, защото господин Лиман беше започнал да се кикоти и скоро този мек, тих смях се превърна в истеричен и маниакален смях, който разтърси прозорците на небостъргача, сякаш наблизо минаваше самолет.
Лицето на Фреди се изкриви.
— Какво е толкова смешно?
Господин Лиман вдигна договора, който още стоеше върху лъскавата повърхност на бюрото му и го размаха пред Фреди.
— Скъпо момче, както е посочено в договора, ти ще се ожениш за дъщеря ми, но явно не си прочел дребния шрифт. Ще се ожениш не за Хили, а за една от осиновените ми дъщери, Герт… най-голямата. Никога няма да си достатъчно добър за Хили, Фреди. — Лиман подаде договора на Фреди, който едва стоеше на краката си след този обрат. Чувстваше се така, сякаш беше ударен в гърдите с голям, тъп предмет. — Нито си бил, нито ще бъдеш.
Фреди бързо прехвърли договора и откри параграфа, който му трябваше:
— „В изпълнение на описаните задължения в договора, Изпълнителят трябва да достави неотворен златен калъф на изпълнителния директор, след което ще бъде задължен чрез настоящия договор в период не по-дълъг от трийсет (30) дни да предложи на (i), да размени обети с (ii) и да се ожени за (iii) Герт Лиман. При никакви условия изпълнителят не се освобождава от изпълнението на гореспоменатите задължения (i), (ii) и (iii).