Целувката на змията [bg]

Джоана започна да разтрива тялото на Килиан, за да го стопли, каза заклинание и всички започнаха да го повтарят след нея.

— Трябва да го върнем в къщата — каза Норман.

Опитаха да вдигнат Килиан, Норман преметна ръката му през рамо, Фрея направи същото, а Джоана се стараеше да го издърпа нагоре.

— Стойте на място! — чу се глас. Бяха заобиколени от няколко едри, високи млади жени, всяка от тях, облечена със сив суичър ККГ. Едната от тях изглеждаше позната на Фрея, зачуди се къде ли я беше виждала преди и се сети. Това беше Хили Лиман. Брунхилда беше Валкирия, каквито бяха и нейните посестрими.

— Тук сме, за да го отведем в Необятното — каза Хили и посочи към Килиан. — Той носи знака на тризъбеца. Той е унищожил Бофрир. Ще бъде в Необятното за вечни времена.

— Не! — изкрещя Фрея, но беше изтласкана назад от невидима сила, която я събори на земята.

— Нямате право! — каза Ингрид. — Заслужава честен процес. Белият съвет ще узнае за това.

— Белият съвет ни изпрати тук — каза Хили със самодоволна усмивка.

— Къде е Фреди? — извика Джоана.

— На кой му пука? — каза Хили. — Синът ти е тотален загубеняк. Никога няма да ме има. Дори не успя да стигне до спасяването ми от огнения пръстен.

Джоана помагаше на бедния Килиан да се изправи и единствено поради тази причина не изтича към момичето, за да й избоде очите.

Фрея припълзя до Килиан и се вкопчи в него с всички сили, докато Валкириите се опитваха да го изкопчат от хватката й. Влачеха я по пясъка, докато се държеше за него и им крещеше да оставят нея и Килиан намира. Те обаче упорито дърпаха почти безжизненото му тяло. Родителите й и Ингрид тичаха след тях.

Скоро след това Фрея вече беше сама, плачеше и виеше към небето, където бяха отнесли Килиан. Тя припадна в ръцете на майка си, с ръце протегнати към небето, като дете, което посягаше към нещо, което не може да достигне, сякаш можеше да прегърне любимия си, който насилствено беше отделен от нея.