Целувката на змията [bg]

— Слушай — каза тя. — Герт не е толкова зле. Тя също учи тук, знаеше ли?

Той знаеше, Лиман го беше споменал. Дори не можеше да си спомни как изглеждаше Герт… като кон? С дразнещ смях?

Хили продължаваше да говори.

— Защо да не й пиша, двамата ще можете да се поопознаете. Наистина имам много домашни, а и срещата след това…

Фреди избърса носа си. Подразни се, че тя е готова да го пробута на Герт — почувства се жалък — чуваше как Хили пише на сестра си, дори да не й беше дал съгласието си.

Добре, можеше да се срещне с Герт. Нямаше какво повече да каже на Хили. Какво ли беше очаквал? Мислеше си, че щом научи новините, ще измислят как да нарушат договора, да избягат заедно, да направят нещо драматично. А вместо това получи жалко сбогуване. Изобщо Хили интересувала ли се е от него? Започваше да се съмнява в това. Погледна към нея. Тя изглеждаше отегчена.

— Ето я — каза Хили с облекчение.

Фреди видя към тях да приближава високо момиче, носещо книги пред гърдите си. Кадифената й коса грееше като слънце на меката светлина и падаше до кръста й, полюшвайки се докато върви. Герт беше много женствена, чувствена, но и атлетична. Стигна до тях и сложи крак на стъпалата.

— Здрасти, как сте? — попита тя.

Фреди не можеше да свали зачервения си поглед от нея и се почувства, сякаш е спасен от ада, събуден от дълбок сън. Как е могъл да не забележи колко е красива Герт още при първата им среща? Дали не е бил омагьосан? Може би от Хили? Или господин Лиман? Герт беше прекрасна и стабилна, всичко, за което той мислеше, сега беше тепих за борба, схватка и те двамата, даващи всичко от себе си в боя, който да доведе впоследствие до хиляди прегръдки и целувки, лекуващи синините им.

Брунхилда трябва да го е омагьосала, за да не види истинското лице на Герт.

Хили преметна косата си на една страна.

— Татко е изиграл Фреди и сега, вместо да се ожени за мен, ще се ожени за теб. Имате около месец, за да избистрите подробностите.

Герт скръсти ръце и се подсмихна.

— Ха, така ли е направил — тя погледна Фреди от главата до петите. — Предполагам, че ще свършиш работа — усмихна се тя.

Фреди се изправи и се изтегна. Чувстваше се по-добре. Не беше Рагнарьок. Погледът му се спря на задника на Герт, стегнат и оформен, което го накара да се усмихне. Герт вероятно беше малко по-голяма от него, но може би беше за добро. Беше приключил с лигавите момиченца.

— Ти също — усмихна й се той.

Хили погледна Фреди и видя усмивката му.

— Но знам, че винаги ще имаш чувства към мен…

Нито Фреди, нито Герт я чуваха. Двамата бяха тръгнали надолу по алеята, разговаряйки, а Хили се врътна на токчетата си и бързо се качи по стълбите, премятайки косата си от едно рамо на друго.

Фреди взе от Герт книгите й, за да ги носи.

— Какво учиш тук? — попита той.

— Океанология — отговори Герт.

— Наистина ли? Гмуркаш ли се?