Реката на тайните [bg]

Мърсър се съпротивляваше, като разказваше откъси от измислената история, и мълчеше, когато станеше невъзможно да разсъждава трезво. Но знаеше, че целта на Сун е да изпразни съзнанието му от всичко освен болката, за да се моли да отговаря на въпросите му.

Сун заби игла между пръстите му и сякаш нещо прободе очите му и ги изгори. Китаецът сложи още една игла и Мърсър почувства тлееща жарава в белите си дробове. Всяко поемане на въздух се превърна в непоносимо мъчение. Той губеше битката. Знаеше, че ако това продължи още малко, никога няма да може да се съвземе.

Трябваше да мисли за нещо реално, за да запази разсъдъка си. В съзнанието му преминаха образи и представи за онова, което означаваше най-много за него.

Постиженията му. Мислите за тях прелетяха толкова бързо, че Мърсър не можа да се вкопчи в нито една. Вече никое от тях не означаваше нищо.

Жените, които познаваше. Видя неясно размазано петно от лица и чу откъслечни разговори, но агонията прогони всичко.

Бавачката му. Тя се появи в съзнанието му толкова изтерзана от страданията му, че Мърсър побърза да я забрави.

Майка му и баща му. Образите им се задържаха само за миг и после изчезнаха, гледаха го натъжено, сякаш го бяха разочаровали, като не го бяха взели със себе си на небето — нещо, от което толкова отчаяно се нуждаеше сега.

Приятели. Барът на Дребосъка, където Хари Уайт излъга един нищо неподозиращ клиент да го черпи, като хвърли две монети с еднакви лица. Но дори образът на Хари избледня в агонията.

Какво остана? Защо си правеше труда да попречи на Лиу Юшен? Имаше ли значение дали ще успее? Кой беше Мърсър, че да предпазва Лорън и Брунесо? Какво означаваха те за него? Със сигурност не си струваше да търпи заради тях тези изтезания и страдания.

Сун прокара пръсти по лицето му и сякаш обели кожата му. Мърсър съзнаваше, че крещи, но вече не чуваше собствения си глас.

Не можеше да направи нищо, за да намери спасение от мъките. Нямаше убежище, нито някакъв номер, с който да заблуди съзнанието си и да се освободи от болката. Разбра, че скоро ще се пречупи, и се отчая.

Хари не бе използвал две монети, а само една, двайсет и пет цента с еднакви лица. Беше я купил от магазин за карнавални стоки.

Мърсър почувства, сякаш някъде отдалеч, че коляното му се строши и парчетата от кости се търкат едно в друго. Прокара език между зъбите си и установи, че устата му е затворена. Беше престанал да крещи.

И Хари не бе излъгал клиент. „Негодникът измами мен с монетата. Купих му поне четири питиета, преди да разбера номера“.

— Говори! — изкрещя Сун.

Мърсър не му обърна внимание и смътно усети, че сякаш потопиха ръката му в разтопен метал.