Рубинения кръг [bg]

— Хей — подвикнах, като познах мястото от дните, когато посещавах „Карлтън“. — Пропусна го.

Лицето на Сидни бе добило мрачно изражение.

— Но не пропуснах онези костюмирани типове, които душат около сградата. — Тя погледна в огледалото за обратно виждане и въздъхна. — Нито черната кола, която току-що потегли от паркинга на блока и сега ни следва.

— Проклятие! — изруга Маркъс. — Те са разбрали, че съм в града. Мислех, че онова място е безопасно.

Обърнах се на седалката и извих врат, за да проверя това, което Сидни бе видяла. И действително, черен кадилак ескалейд доста агресивно лавираше между колите, опитвайки да се престрои в нашата лента. Сидни зави рязко и аз се вкопчих в дръжката на вратата. Кадилакът последва примера й. Драгоценното крехко чувство за свобода, на което си бях позволил да се наслаждавам, откакто напуснах кралския двор, се разсея като дим на вятъра.

— Съжалявам, приятели — рече Маркъс. — Сигурно са ме забелязали, когато пристигнах тази сутрин.

Сидни направи още един изненадващ завой, кадилакът отново я последва, спечелвайки си гневни клаксони от съседните автомобили. Лицето й бе изопнато от напрежение и аз знаех, че й струва немалко усилия да остане спокойна, както изглеждаше. Това беше кошмарът, с който живееше толкова дълго: алхимиците отново я откриват.

— Не го вземай толкова навътре — каза тя на Маркъс. — След всичко, което се случи в Палм Спрингс, те навярно навсякъде имат очи и уши. Нищо чудно те дори да не са те засекли. Някой може да е зърнал Еди и е решил да разузнае наоколо. Те се интересуват и от него. — Тя поклати глава. — Реалният проблем е как да им се изплъзнем.

— Върни се на магистралата и отбий на първия изход към центъра — нареди Маркъс.

Няма никакъв смисъл да се връщате в пренаселения център — изсъска леля Татяна. — Те отново ще заловят Сидни!

— Не ли е по-добре, като излезем на магистралата, да се опитаме да им избягаме? — попитах аз.

— Никога няма да успеем — рече той. — Освен това те навярно вече са получили подкрепление, така че много скоро ще забележим още преследвачи.

Сидни свърна на първия изход и продължи към центъра. Пред нас виждах натоварените платна към центъра, тесните улици бяха пълни с автомобили, а пешеходците изпълваха тротоарите и масите пред кафенетата.

— Предполагам, че залагаш на това, че не обичат сцените на публични места — отбеляза Сидни. — Но не забравяй, че те ни преследваха съвсем открито по „Стрип“ в Лас Вегас. — Тогава тя беше със сватбена рокля, което ни правеше още по-забележими. — Алхимиците ще направят това, което се налага.

Маркъс кимна.

— Зная. Но те все пак ще се опитат да не устройват подобно шоу, ако е възможно. Всъщност моята главна цел е да се доберем до колата ми за бягство.

— Колата ти за бягство? — изумих се. — Имаш кола за бягство?